Определение № 212 от 06.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3817/2019 г.

Производството е по реда на чл.282 ГПК. Делото е образувано по подадена от М. С. Т. касационна жалба срещу решение № 4009 от 04.06.2019 г. по гр.д.№ 13546 от 2018 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV „А“ въззивен състав. С молба от 01.11.2019 г. жалбоподателката М. Т. е поискала ВКС да спре изпълнението на невлязлото в сила решение. С разпореждане от 01.11.2019 г. на жалбоподателката е дадена възможност в едноседмичен срок да внесе обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК в размер на 29 087,93 лв., от които 26 234,70 лв. обезпечение по чл.282, ал.2, т.2 ГПК /по иска с правно основание чл.108 ЗС в размер на данъчната оценка на имота/ и 2 853,23 лв. обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК /по иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД в размер на присъдената сума/. Обезпечението е внесено с платежно нареждане от 04.11.2019 г. При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВКС приема следното: Съгласно чл.282, ал.2 ГПК жалбоподателката има право да иска ВКС да спре изпълнението на обжалваното въззивно решение. В този случай съдът спира изпълнението при условията на чл.282, ал.2-6 ГПК- след внасяне на надлежно обезпечение. В конкретния случай М. С. Т. е внесла дължимото обезпечение в размер на 29 087,93 лв., поради което молбата й за спиране следва да бъде уважена. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия