Определение № 99 от 01.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 32/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от А. И. В. против определение от 26.11.2012г. по гр.д.№ 14152/2011г. на СГС, с което е върната подадената от него частна жалба вх.№ 87958/27.08.2012г. като нередовна. Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът следвало да отчете, че със смъртта на председателя на кооперация - ответник, пълномощията на адвокат С. са прекратени. Ответникът по частната жалба ТПК „М.” оспорва същата. Представя и пълномощно, подписано от новия председател с изрично потвърждаване на всички извършени процесуални действия. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че въпреки дадените указания с определение от 24.09.2012г., жалбата е останала нередовна, защото определената държавна такса в размер на 15 лв. е внесена по сметка на СГС вместо по сметка на ВКС и частната жалба не е преподписана от адвокат. Определението е правилно, но поради други съображения. Предмет на обжалване с върнатата частна жалба е определение от 16.07.2012г. на СГС по същото дело. С това определение е оставена без уважение молба за доказателствени искания на възивника А. И. В. във връзка с оспорване пълномощното на адвокат С.. Съгласно чл. 274, ал.1 ГПК на обжалване подлежат само две групи определения – такива, с които се прекратява производството по делото и такива, да които законът изрично е предвидил възможност на обжалване. Определението, с което съдът се произнася по искане за доказателства, без значение дали е уважено, или не, е такова по движението на делото, за което законът не предвижда възможност за самостоятелно обжалване. Затова подадената частна жалба против това определение е недопустима и като краен резултат правилно върната от СГС. Затова обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение