Определение № 3510 от 10.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1780/2025 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Куатуор Венчърс“ ЕООД срещу постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение № 265 от 29.04.2025г. по в.т.д. № 791/2024г. на Апелативен съд – София. С определението е допълнено решение № 746 от 23.12.2024г. по въззивното дело, като решение № 1091 от 01.08.2024г. по т.д. № 833/2022г. на Софийски градски съд е отменено и в частта му, с която „Българска банка за развитие“ ЕАД е осъдено да заплати на жалбоподателя на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 5 740 лева разноски в първоинстанционното производство. Оплакванията на „Куатуор Венчърс“ ЕООД са за неправилност на определението поради неправилност на въззивното решение, с което първоинстанционното решение е било отменено, а исковете на „Българска банка за развитие“ ЕАД - уважени. Според жалбоподателя правилността на атакуваното определение е функционално обусловена от правилността на решението, което допълва. От „Българска банка за развитие“ ЕАД не е подаден отговор на жалбата. Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е неоснователна. С решение № 746 от 23.12.2024г. по в.т.д. № 791/2024г. на Апелативен съд – София, като е отменено решение № 1091 от 01.08.2024г. по т.д. № 833/2022г. на Софийски градски съд, са били уважени предявените от „Българска банка за развитие“ ЕАД срещу „Куатуор Венчърс“ ЕООД искове по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че дружеството дължи сумата от общо 22 493. 07 евро, комисионна за ангажимент по първи транш съгласно чл. 6, ал. 2 от Договор за банков кредит № 1021/28.02.2020г., начислена за периода от 29.05.2021г. до 22.12.2021г., със законната лихва за забава от 19.01.2022г. до окончателното плащане, както и 168. 70 евро изтекла лихва от 22.12.2021г. до 17.01.2022г. Със същото решение в полза на „Българска банка за развитие“ ЕАД са били присъдени направените разноски в първоинстанционното и въззивното производство (чл. 78, ал. 1 от ГПК), но е липсвало произнасяне относно присъдените от Софийски градски съд (с оглед изхода на делото пред този съд) разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на „Куатуор Венчърс“ ЕООД - 5 740 лева за първоинстанционното производство. С молба от 21.02.2025г. от „Българска банка за развитие“ ЕАД е било поискано допълване на въззивното решение, като тези присъдени разноски се отменят. От „Куатуор Венчърс“ ЕООД не е бил подаден отговор на молбата, но е била подадена касационна жалба срещу решение № 746 от 23.12.2024г. по в.т.д. № 791/2024г. на Апелативен съд – София. С определение № 265 от 29.04.2025г. на въззивния съд по делото решението е било допълнено, като присъдените в тежест на „Българска банка за развитие“ ЕАД разноски са били отменени. По подадената от „Куатуор Венчърс“ ЕООД касационна жалба е било образувано т.д. № 1781/2021г. на ВКС, ТК, І т. о. и по него не е било допуснато касационно обжалване. При тези обстоятелства подадената частна жалба не може да бъде уважена. След отмяна на първоинстаницонното решение на Софийски градски съд и уважаване на исковете на „Българска банка за развитие“ ЕАД, разноски на „Куатуор Венчърс“ ЕООД по чл. 78, ал. 3 от ГПК за първоинстанционното производство не са дължими. Това е възприел съставът на Апелативен съд – София в определението си по реда на чл. 248 от ГПК и при влизането в сила на въззивното решение, което обжалваното определение допълва, то следва да бъде потвърдено. Липсва отхвърляне на исковете по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, при което ответникът „Куатуор Венчърс“ ЕООД би имал право за иска заплащане на направените разноски съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК. Воден от горното съдът