Определение № 794 от 19.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 448/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от А. И. Д. и поддържана с последващи молби от 30.04.2024 г., 31.12.2024 г. и 08.01.2025 г. с идентично съдържание, против определение № 1931 от 18.04.2024 г. по гр. дело № 1304/2024 г. на ВКС, II г. о., с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение № 358 от 29.01.2024 г. по ч. гр. дело № 174/2024 г. на ВКС, I г.о. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно поради постановяването му в противоречие със закона в резултат от незачитане на решение № 19 от 03.04.1995 г. по ЗСПЗЗ и нарушаване на принципите за равнопоставеност и установяване на истината с неправилни извършени от съда преценка на доказателствата и установяване на фактите въз основа на тях относно правото му на собственост. Иска отмяна на обжалвания акт. Ответниците по частната жалба – П. И. К., М. И. А., Д. Г. Й., В. Г. А., М. В. Я., Н. В. В. и И. Н. В., не са подали отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното: Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение, поради липсата на предвиден процесуален ред за обжалване на постановеното от друг състав на ВКС потвърдително определение по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, подадената от А. И. частна жалба е оставена без разглеждане. С определението по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав на ВКС е потвърдил определение, с което са оставени без разглеждане подадени от жалбоподателя А. И. жалби против отхвърлително определение на друг състав на ВКС по молбите му за допълване и изменение на основание чл. 253 ГПК на постановено по реда на чл. 288 ГПК определение от 06.07.2023 г. по гр. дело № 4310/2022 г. на ВКС, I г.о. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС подлежат само онези определения на ВКС по чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – преграждащи по-нататъшното развитие на делото или изрично предвидени в закона за подлежащи на обжалване, които са постановени за първи път от касационната инстанция, но не и тези определения, които са постановени от ВКС по частни жалби срещу определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. Последните не попадат в нито една от тези двете групи определения. Тъй като касационната частна жалба, по която е образувано гр. дело № 1304/2024 г. на ВКС, II г.,о, е подадена против определение, което не подлежи на обжалване, правилно същата е оставена без разглеждане с обжалваното в настоящото производство определение. Доводите в частната жалба са по правилността на акта по съществото при разрешаване на спора, предмет на исковото производство, които не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство по частната жалба, която е с идентично съдържание на други предходни жалби и молби на жалбоподателя А. Д.. Тези доводи не са могли да бъдат обсъждани и с определението по чл. 288 ГПК, което обективира специфична дейност на касационния съд - различна от правомощията му като трета редовна инстанция, тъй като изводите на съда и крайният резултат от проверката също не се отнасят до правилността на атакувания съдебен акт (т. 1 от ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк. дело № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС). С него не се разрешава спорът по същество и не се формира сила на пресъдено нещо. С постановяване на определението по чл. 288 ГПК, с което касационната жалба не е допусната за разглеждане, въззивното решение влиза в сила (чл. 296, т. 3 ГПК), поради което то не подлежи на по-нататъшно обжалване и страните следва да съобразят поведението си със съдебно установеното правно положение. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По преписите от жалби и молби против разпореждането на първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист компетентен е съответният окръжен съд като въззивна инстанция. В случая въззивната инстанция се е произнесла с окончателно определение от 22.11.2024 г. по гр. дело № 2895/2024 г. на Пловдивски ОС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.