Определение № 2845 от 31.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2272/2024 г.

Производството е образувано по искова молба, вх.№15 153/09.09.2024г., на Община Чирпан, в която е обективирано искане за отмяна, на основание чл.47 ал.1 т.2 и т.6 и ал.2 ЗМТА, на арбитражно решение от 05.06.2024г. на едноличен арбитър „ad hoc“ Ю. С. по арбитражно дело № 3/2024г. С него Община Чирпан е осъдена, солидарно с „Евиданс Инженеринг“ ООД, [населено място], да заплати на „Евро Интегра консулт“ ЕООД, Украйна, незаплатено възнаграждение за извършена работа, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, произтичащо от договор № 115/01.07.2013г. за възлагане на обществена поръчка, в размер на 12 274 512.86лв. и мораторна лихва върху главницата за периода 13.08.2020г.-13.08.2023г. в размер на 3 871 347.25.28лв. В исковата молба се поддържа, че между Община Чирпан и ДЗЗД „КРАМ ЩРАБАГ ЕВИ МСМ“ е сключен договор № 115/01.07.2013г.за възлагане на обществена поръчка за изпълнение на СМР, в който е постигната уговорка за отнасяне на споровете във връзка с договора пред АС при БТПП в състав от трима арбитри, но ищецът в арбитражното производство „Евро Интегра консулт“ ЕООД, Украйна, не е страна по договора за обществена поръчка. Въведени са твърдения, че „Евро Интегра консулт“ ЕООД, Украйна, не е и участник в ДЗЗД, което е страна по договора за възлагане на обществена поръчка, а е цесионер на вземанията на „Евиданс Инженеринг“ ООД, [населено място], който е един от участниците в ДЗЗД, но не е страна по договора за цесия. Ищецът поддържа, че между него и „Евро Интегра консулт“ ЕООД, Украйна, не е сключвано арбитражно споразумение по чл.7 ЗМТА. По тези съображения намира, че спорът не е бил арбитрируем – отменително основание по чл.47, ал.1, т.2 във вр. с ал.2 ЗМТА. Основанието по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА е обосновано с твърдения за липса на уговорка за арбитраж „ad hoc“. В исковата молба се поддържа, че арбитражното решение е постановено при явно нарушаване и противоречие с принципите на състезателност и равнопоставеност на страните в арбитражното производство – при липсата на уведомяване и връчването на каквито и да е книжа на ищеца, лишаването му от становще по ИМ и постановяване на решение само въз основа на нпредставени от избралата арбитъра страна писмени доказателства. Релевиран е и довод за недопустимост на атакуваното арбитражно решение, основан на твърдения, че с атакуваното арбитражно решение е разрешен спор, който е вече разрешен с няколко влезли в сила арбитражни решения, които са предмет на предявени искове за отмяна на Община Чирпан. С разпореждане № 1919/10.09.2024г. на заместник- председателя на ВКС, ТК, исковата молба е оставена без движение и на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи платежно нареждане за внесена ДТ по сметката на ВКС за ДТ в размер на 645 834.40лв., както и на съответния брой преписи от исковата молба и приложенията за връчване на ответниците. С молба, вх.№ 17480/15.10.2024г., ищецът е представил преписи от ИМ и приложенията и е направил искане да се приеме, че, на осн. чл.84, ал.1, т.3 ГПК, не дължи внасяне на ДТ, тъй като предметът на производството няма характер на частно общинско вземане. При условия на евентуалност е направил искане за освобождаване от държавна такса на осн. чл.83, ал.2 ГПК, тъй като в бюджета на общината няма предвиден разход за поемане на задължение в размер на определената ДТ, а настоящото производство е пето по ред такова със същите страни и идентичен предмет. Евентуално, иска продължаване на срока за заплащане на определената ДТ. Съставът на I т.о., въз основа на данните по делото, намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.84 т.3 ГПК, на която се позовава ищецът, общините, в качеството им на ищци по делата, се освобождават от предварително заплащане на държавна такса, с изключение на делата, образувани по искове за частни общински вземания и права върху вещи - частна общинска собственост. Тъй като очертаният с подадената от Община Чирпан предмет попада във визираното в разпоредбата на чл.84, т.3 ГПК изключение, липсва основание да се приеме, че ищецът е освободен от предварително внасяне на ДТ по делото. В практиката на Европейския съд по правата на човека се признава правото на ЮЛ да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на ДТ (напр. решение от 24.12.2009г. по дело „Агромодел“ ООД срещу България, решение от 26.07.2005г. по дело Podbielski и PPU Populare срещу Полша, решение от 10.01.2006г. по дело Teltronic - CATV срещу Полша). В подобен смисъл е и произнасянето на Съда на ЕС в решение от 22 декември 2010г. по дело С - 279/09, определение от 13.06.2012г. по дело С-156/12, решенията по дела С-69/14 и С-571/16. Следвайки смисъла на дадените разрешения в практиката на ЕСПЧ и СЕС, българският процесуален закон провежда разграничение между юридическите лица – търговци и такива, които не са търговци, тъй като по отношение на вторите не би могла да бъде преценявана платежоспособността и финансовите възможности на собствениците на капитала. От предварително заплащане на държавни такси са освободени, на осн. чл.84 ГПК, юридическите лица – държавни учреждения, Българският червен кръст и общините по дела, свързани със защита пред граждански съд на публични вземания, с което е отчетена спецификата на извършваната от тях дейност. Разумната цел и пропорционалността при гарантиране на достъпа до съд са постигнати с изключване на освобождаването от такси по искове за частни държавни или общински вземания и за частни държавни или общински вещи. Да се приеме, че в случаите, в които липсва изрична норма за освобождаване от заплащане на държавни такси на ищците, посочени в чл.84 ГПК, те биха могли да се позовават на липса на парични средства, доколкото работят с предварително определени бюджети, би означавало да се подмени законодателната воля. По изложените съображения, нормата на чл.84 т.3 ГПК, според която общините са освободени от предварително заплащане на държавни такси по отношение на публични общински вземания, но не са освободени от такси по искове за частни общински вземания и вещи, е в съответствие с чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 ХОПЕС и с практиката на ЕСПЧ и СЕС по приложението им. Респективно, по отношение на общините е неприложимо основанието за освобождаване от предварително заплащане на държавни такси по искове за частни общински вземания, съгласно чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 ХОПЕС, на основание, че не разполагат с предварително предвидени за тази цел средства в общинския бюджет. Като обобщение, искането за освобождаване на ищеца Община Чирпан от предварително внасяне на ДТ е неоснователно и се оставя без уважение. Предвид качеството на ищеца и размера на дължимата ДТ, искането, с правно основание чл.63 ГПК, е основателно и следва да се уважи. Следва да се продължи срокът за изпълнение на указанията за внасяне на определената държавна такса с още 6 месеца, считано от изтичане на първоначално определения срок с разпореждане № 1919/10.09.2024г. на заместник- председателя на ВКС, ТК ( чл.63, ал.2, изр. 2 ГПК). Мотивиран от това, съставът на I т.о.: