Определение № 723 от 10.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4848/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с чл.417 ГПК. Образувано е по частна жалба, вх.№65545/04.6.2013 г., подадена от [фирма] – С., против определение от 28.02.2013 г., възстановено по реда на чл.90, ал.5 от Правилника за администрацията на съдилищата с определение №7287/06.4.2015 г., по гр.д.№7603/2012 г. на Софийския градски съд, т.о., VІ-ти състав. С посоченото определение въззивната инстанция е отменила разпореждане от 09.3.2012 г. по гр.д.№132/2012 г. по описа на Софийския районен съд, 119 състав, постановено по реда на чл.417 и сл. ГПК, и е оставила без разглеждане заявление по чл.417 ГПК, с вх№61351/29.12.2011 г. на [фирма] – С., за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу [фирма] – С.,за сумата 35028,80 евро за главница и 13718,60 евро – договорна лихва, представляваща задължение по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 16.01.2009 г. Въззивният съд е постановил посочения резултат, основавайки се на това, че заявлението е било нередовно, по съображения изложени подробно в мотивите на въззивния акт. Изложени са изводи, че при неотстраняването на нередовности на заявлението, процесуалното действие се смята за неизвършено и същото продължава да е нередовно, поради което следва да бъде оставено без разглеждане, а неправилно районния съд се е произнесъл по същество. Срещу определението на Софийския градски съд е подадена частна жалба с оплаквания за процесуална неправилност. Сочи неправилно приложение от страна на съда на разпоредбите на чл.417 и чл.418, ал.2 ГПК, свързани със съществото на спора по заповедното производство. Ответникът по частната жалба [фирма] – С., не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа частната жалба, намира, че същата е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Макар и постановявайки диспозитив “Без разглеждане” въззивната инстанция се е произнесла по същество за проведеното пред първоинстанционния съд заповедно производство. Тези изводи визират хипотеза по приетото ТР №4/2013/18.6.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС ОСГТК – т. 4, относно чл.417, т.3 ГПК. Поради това произнасянето на въззивния съд следва да се приеме като такова по същество. Частната касационна жалба е недопустима. Съгласно приетото в т. 8 на ТР 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Атакуваното с частната жалба определение, по която е образувано настоящото производство, попада в хипотезата на т.8 на цитираното тълкувателно решение, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,