Определение № 132 от 07.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 1138/2016 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е въз основа на определение от 25.10.2016г. по нахд № 233/16г. по описа на районен съд гр. Девин, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по жалба на [фирма] [населено място], чрез пълномощника адв. Б. П. срещу НП № 103 от 29.09.2016г., издадено от кмета на община гр. Доспат на основание чл.232, ал.5, т.1 от ЗУТ, с което на търговското дружество е наложена глоба в размер на 5 000лв. По делото е постъпила молба от пълномощника на дружеството за отвод на всички съдии от районния съд в гр. Девин, които разглеждали и други дела между същите страни, което пораждало съмнения в тяхната безпристрастност. Съдиите от районния съд в гр. Девин са се отвели от разглеждането на делото на основание чл.31, ал.1 във вр. с чл.29, ал.2 от НПК. Върховният касационен съд счита, че предвид невъзможността за образуване на състав в съда, на който делото е подсъдно, същото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд. Ограничаването на неудобствата за страните и спестяването на пътни разноски мотивира касационния съд да определи делото да се разгледа в районния съд в гр. Смолян. Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО,