Решение № 3507 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10605/2020 г.

Решение № 3507 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10605/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. С. и П. Н., чрез адв. А. и адв. Х. против решение № 4008 от 20.07.2020 г., постановено по адм. дело № 5132/2019 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата им за прогласяване нищожност на Решение № 64, т. 65 по Протокол № 32/10.12.2001 г. на Столичен общински съвет /СОС/, с което е одобрен подробен устройствен план – ЗРП за м. "Хиподрума", в частта относно ПИ с идентификатор 68134.204.1131 с площ 125 кв. м., кв. 204, гр. София, район "Красно село. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК, и молят за отмяната му със законните последици. Ответникът – СОС, чрез юрк. М., оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди обжалваното решение като валидно, правилно и обосновано. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображенията: Обжалваното решение е мотивирано с липса на основанията, при които по реда на чл. 146, т. 1 до т. 5 АПК да се приема наличие на нищожност на оспореното Решение № 64, т. 65 по Протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС. Изложени са подробни мотиви за възприетите в трайната съдебна практика критерии за разграничение на нищожност и унищожаемост на административните актове, като са обсъдени доводите на оспорващите както за липса на компетентност на СОС /кворум и изискуемо мнозинство/, така и за съществени пороци във формата на решението, опорочена процедура и незаконосъобразност до степен на нетърпимост в правния мир за предвижданията на ПУП за съсобствения на двамата жалбоподатели имот. Прието е, че процесното решение е взето от компетентния орган, с изискуемото мнозинство и кворум по чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, видно от представеното копие от пълния протокол от 10.12.2001 г. – присъствали 52 общински съветници, въздържал се 1, против няма, т. е. решението е взето с 51 гласа. Възраженията за опорочена форма на оспореното решение на СОС са възприети като неоснователни, предвид представената по делото в цялост графична част на одобрения ПУП. Проследена е хронологията на изискуемата по приложимия правен режим на ЗТСУ (отм.) процедура, която е спазена, а единственото установено по надлежния ред нарушение е това за непроведено обществено обсъждане, което обаче не е достатъчно за да обоснове нищожност на решението на СОС, в оспорената му част. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, изяснената по делото фактическа обстановка и е обосновано. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целените от издателя действие и последици. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административно-производствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Следователно, нищожен е само този административен акт, който поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицира като административен акт и въобще като юридически акт и се третира от правото като несъществуващ, поради което изобщо не може да породи, измени или погаси разпоредените права и задължение /последици/. Действително, както се твърди в касационната жалба, във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика правни последици. В конкретният казус, обаче, не е установен такъв вид порок на Решение № 64, т. 65 по Протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС, което е взето при изискуемото мнозинство и кворум / за мандат 1999-2003 г. общинските съветници в СОбС са били 61 - https: //council. sofia. bg/previous-mandates, от които на заседанието са присъствали 52 и са гласували за решението 51/. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона административният съд е приел, че оспореното като нищожно решение е издадено от компетентен орган. Обоснован е и извода на съда, че оспореното решение отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК, като няма липса или разминаване между решението и графичната част, която обратно на твърденията на касаторите, е представена по делото /РП-в цялост, а ЗП- извадка в обхвата на оспорването/ и надлежно приета от съда с протоколно определение от 21.05.2020 г. Спазено е изискването за предписаната от закона писмена форма, както и съдържание - фактически и правни основания. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липсата на форма и оттам на липсата на волеизявление, което в случая не е налице. Законосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обосноват нищожност, както и, че не са налице пороци, които да обосноват нищожност поради противоречие с материалния закон. За да е налице такова противоречие следва да е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма или актът изцяло да е лишен от законово съдържание, или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, от нито едни орган. Всички останали несъответствия на административния акт са основания за неговата отмяна като унищожаем /незаконосъобразен/, но не и за прогласяването му за нищожен. В тази връзка обосновано са игнорирани от първоинстанционният съд доводите за незаконосъобразност на решението на СОС, което не се спори, че е влязло в сила и съставлява стабилен административен акт. С оглед на изложеното и като възприема мотивите, изложени в обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, настоящият състав намира решението за законосъобразно, като постановено в съответствие с материалния закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и обосновано. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторите дължат поравно разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в мин. размер от 200 лв., определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,