Определение № 2271 от 06.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1732/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), приложими на основание чл. 216а, ал. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частни жалби подадени от „Рамкотрейд“ ООД, гр. София, представлявано от управителя О. Радев, приподписана от адв. А. Москов от Адвокатска колегия - София и „Топ хоспитъл сървисис“ ЕАД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор И. Батинков, чрез адв. Д. Петрова от Адвокатска колегия – София, срещу определение № 82 от 23.01.2025 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията (Комисията, КЗК) по преписка, вх. № КЗК-34/35/48/56/71/72/73/2025 г., с което на основание чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 1 от ЗОП са оставени без уважение исканията на „Соломед“ ЕООД, „Топ хоспитъл сървисис“ ЕАД, „Сименс Хелткеър“ ЕООД, „Рамкотрейд“ ООД и „Равнако“ ООД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация, обучение и гаранционен сервиз на медицинска апаратура по обособени позиции – ПЪРВА ЧАСТ“, открита с Решение № F596404 от 05.12.2024 г. на заместник-министър на здравеопазването (упълномощен възложител, съгласно Заповед № РД-01-616/29.08.2024 г.), в частта по обособени позиции № 1, 2, 3, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 17, с уникален номер в ЦАИС ЕОП: 00080-2024-0035. Жалбоподателите са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Всеки един от частните жалбоподатели твърди, че Комисията неправилно е извела извод за липсата на предпоставките за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, поради което правят искане за отмяната на обжалвания акт и постановяване на друго определение по съществото на спора, с което да бъде наложена исканата на основание чл. 204, ал. 1 от ЗОП временна мярка „спиране на процедурата“. Ответникът - министъра на здравеопазването, чрез редовно упълномощения процесуален представител юрк. В. Мутафчиева, с представените по делото възражения по всяка една от частните жалби са изложени доводи за тяхната неоснователност, поради което прави искане за постановяване на съдебен акт с който да се остави в сила на обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Прави възражение за претендираните от жалбоподателите разноски като прекомерни, предвид фактическата и правна сложност на делото. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото са постъпили писмени отговори от „Соломед“ ЕООД, гр. София в които се излагат съображения за основателност на частните жалби и неправилност на обжалваното определение на Комисията. Процесуалния представител на дружеството моли съда да постанови съдебен акт с който да го отмени обжалваното определение и постанови друг с който да наложи временна мярка „спиране на процедурата“. Частните жалби са подадена в преклузивния срок по чл. 216а, ал. 1 от ЗОП и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалби на „Соломед“ ЕООД, „Топ хоспитъл сървисис“ ЕАД, „Сименс Хелткеър“ ЕООД, „Рамкотрейд“ ООД, „Интермедика Груп“ ЕООД и от „Равнако“ ООД, всичките подадени срещу Решение № F596404 от 05.12.2024 г. на заместник-министър на здравеопазването, за откриване на „открита“ по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с гореописания предмет. По направеното искане е постановено обжалваното определение, с което КЗК е оставила без уважение искането на жалбоподателите за налагане на временна мярка. За да постанови този резултат КЗК на първо място е приела, че жалбоподателите, които искат налагането на временната мярка, носи и доказателствената тежест да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило, че обжалване на решението за откриване на процедурата не спира изпълнението. Счела е, че жалбоподателите не са изложили аргументи, подкрепени с доказателства, които да послужат като основание за преценка, че интересите на страните и по-специално като участници в процедурата, които ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. По отношение на изложените доводи за допуснати нарушения на ЗОП Комисията е посочила, че към настоящия момент не може да се произнесе по безспорен и категоричен начин дали са извършени сочените нарушения при откриване на процедурата, които водят до опорочаване на решението за откриването й, тъй като по този начин ще се стигне до предрешаване на спора по същество. На следващо място Комисията, след задълбочена преценка на възможните последици от налагането на временната мярка, е приела, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие както върху възложителя, така и върху обществото. Изводът е направен с оглед предмета на обжалваната обществена поръчка, който е от важно обществено значение, а именно закупуване на медицинска апаратура предмет на обществената поръчка. С обжалваното определение, Комисията е приела, че обжалваната обществена поръчка е от значим обществен интерес с оглед фокуса върху общественото здраве и повишаване качеството на предоставяните здравни услуги. Счела е, че в конкретния случай, спирането на процедурата ще рефлектира негативно върху интересите на обществото, доколкото забавянето на процедурата ще доведе до отлагане във времето на сключването на договор за възлагане на обществена поръчка за предвидените дейности. Предвид изложеното КЗК е приела, че налагането на временна мярка „спиране на процедурата“ ще доведе до увреждане на обществения интерес като цяло, както и ще настъпят неблагоприятни последици за възложителя и обществото. КЗК се е позовала и на забраната по чл. 112, ал. 8 от ЗОП, съгласно която възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата и е приела, че дори и процедурата да не бъде спряна и да продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя и на останалите участници ще бъдат защитени в максимална степен до окончателното решаване на спора по същество. По изложените мотиви КЗК е приела, че са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, превишават ползата от нейното налагане и на това основание е оставила без уважение искането за налагане на временна мярка. Обжалваното определение е правилно. Настоящият съдебен състав счита, че КЗК законосъобразно е тълкувала и приложила разпоредбите на чл. 203, ал. 1 и чл. 204, ал. 2 и 3 от ЗОП. С първата норма от цитираните норми е регламентирано, че подадената жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка „спиране на процедурата“. Следователно законодателят е преценил, че е в обществен интерес оспорването на решение за откриване на възлагателна процедура да не спира процедурата и това е общият приложим принцип. Като отклонение от това правило е предвидена възможността за налагане на временна мярка, но само по изключение - при искане от страна на жалбоподателя и при условията, регламентирани с текста на чл. 204, ал. 2 от ЗОП. Съобразно тази норма Комисията се произнася по направеното искане след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. В ал. 3 от визираната разпоредба е предвидено, че КЗК може да не наложи временна мярка в случай, че отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане, поради което Комисията извършва преценка на възможните последици предвид интересите на страните в производството и следва да обсъди последиците от спирането на процедурата преди всичко във връзка с обществения интерес. В конкретния случай, противно на наведените от жалбоподателите твърдения за необоснованост на оспореното определение, КЗК е съобразила предмета на поръчката, възможните последици от налагане на временната мярка с оглед всички интереси, които могат да се увредят, при което обосновано е приела, че мярката не следва да бъде наложена, след като от спирането могат да произтекат по-големи вреди за засегнатите страни, в т. ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от налагането й. Настоящият състав счита, че КЗК е извършила обективна преценка на интересите по чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП и предвид предмета на поръчката и възможността за засягане на широк кръг лица търсещи лечение, чието здравословно състояние е влошено, което би могло да постави в риск здравето и живота им, правилно е дала превес на защита на обществения интерес за своевременно провеждане на процедурата. Предметът на последната е пряко свързан с лечение на широк кръг лица - педиатричните пациенти - деца, чието основно право, съгласно чл. 81, ал. 2 от Закона за здравето, е правото на достъпна и своевременна медицинска помощ. Неоснователни са наведените оплаквания, че КЗК не е съобразила като потенциално засегнат интерес необходимостта от провеждане на законосъобразна процедура. Мотивите в тази връзка са насочени към въпроси, които касаят решаването по същество на спора относно законосъобразността на атакуваното пред КЗК решение, които не са предмет на настоящото производство. Правилно в случая е прието, че ползите от прилагането на временната мярка нямат превес над отрицателните последици, които страните могат да претърпят от нейното налагане - предвид етапа, на който се намира провежданата процедура. Наред с това е отбелязано, че възложителят може да сключи договор с избрания изпълнител едва след влизане в сила на всички решения по процедурата, поради което само по себе си продължаването й не би довело до сключване на договор преди влизането в сила на обжалваното решение, а разходването на обществените средства за услугата по предмета на обществената поръчка ще се осъществи едва след сключване на договора за изпълнение. Отделно от това жалбоподателите, както в първоначалната жалба пред КЗК, така и в подадените частни жалби не са представили конкретни доказателства, от които да се направи извод, че с продължаването на процедурата неговите интереси ще бъдат увредени по необратим начин. Също така не може да има спор, че общественият интерес е с предимство пред интереса на конкретен правен субект, независимо дали този интерес е икономически, юридически, търговски или професионален. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на възложителя, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид това и разпоредбите на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, искането следва да бъде уважено, като всеки един от частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на министерство на здравеопазването направените за настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда размер по 200 лв. Воден от горното и на основание чл. 216а, ал. 1 от ЗОП и чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение,