Определение № 3768 от 28.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3974/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е 1) по частна жалба на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД (нататък и „Про“ ЕАД) срещу определение № 27/19.01.2022 г., постановено по в.гр.д. № 162/2021 г. на Бургаския апелативен съд (неправилно посочено в частната жалба с № 446/01.02.2022 г., каквото по делото не е постановено и за каквото на жалбоподателя не е съобщавано), с което съдът е оставил без уважение искането на „Про“ ЕАД за изменение на въззивно решение № 41/02.07.2021 г. по делото в частта за разноските, като му бъде присъдено по-високо юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 280 лева; 2) и по частна жалба на „Про“ ЕАД срещу определение № 240/07.06.2022 г. по същото дело (по в.гр.д. № 162/2021 г. на БАС), с което е оставено без уважение искането на „Про“ ЕАД за допълване на определение № 27/19.01.2022 г.. за допълване на въззивно решение № 41/02.07.2021 г. по делото в частта за разноските. Ответната страна по частните жалби „Технострой инженеринг 99“ АД не е подала отговори. За приетото в обжалваните определения: С обжалваната част от определение № 27/19.01.2022 г. по делото въззивният съд е приел, че искането на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД юрисконсултското възнаграждение да не бъде определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в (по-висок) размер на 1 280 лева, поради нарушение на правилото на чл.6 от Конституцията на Република България е неоснователно, тъй като аргументите за противоконституционност на чл.78, ал.8 ГПК не могат да бъдат споделени по съображенията, изложени в решение по конституционно дело № 3 /2016 на КС. Въззивният съд се е позовал на мотивите в решението. С определение № 240 /07.06.2022 г. по делото въззивният съд е приел, че се е произнесъл по искането на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД за изменение на въззивното решение, като му бъде присъдено по-високо юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 280 лева с определение № 27/19.01.2022 г. по чл.248 ГПК, като го е оставил без уважение, поради което молбата е неоснователна. По основателността на частните жалби: Частната жалба срещу определение № 240/07.06.2022 г. е неоснователна, защото видно от изложеното за мотивите на това определение, въззивният съд се е произнесъл с определение № 27/19.01.2022 г. по искането на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД за изменение на въззивното решение, като му бъде присъдено по-високо юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 280 лева. Частната жалба срещу обжалваната част от определение № 27/19.01.2022 г. е неоснователна поради следното: С въззивното решение е прието по разноските на „Про“ ЕАД за въззивното производство, че с оглед изхода на делото на ищеца се дължат 1 250 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С молбата си за изменение на тази част на решението „Про“ ЕАД от 20.09.2021 г. „Про“ ЕАД е поискано решението да бъде изменено, като на „Про“ ЕАД бъдат присъдени разноски съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения и като довод за това е посочено, че разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК за определяне на размер на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.37 от Закона за правната помощ е противоконституционна и се иска от въззивния съд да я прогласи за такава и да съобрази, че Наредбата за заплащане на правната помощ се отнася до заплащане на адвокатска услуга. Настоящият състав намира, че изложените от въззивния съд съображения, съответстват на приетото с решение № 10/29.09.2016 по к.д. № 3/2016 г., на което въззивният съд се е позовал, с което е отхвърлено искането за установяване на противоконституционност на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.; посл. изм., бр. 43 от 7.06.2016 г.), поради което тази правна норма е част от приложимото обективно материално право, в редакцията към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. С нея е предвидено приложение на разпоредбата на чл.37 ЗПП, в която е визирана Наредбата за заплащане на правната помощ, в § 2. от ПЗР на която е написано, че тази наредба е приета на основание чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Поради изложеното крайният извод на настоящия съдебен състав съвпада с крайния извод на въззивния съд и следва да приеме, че определението му е законосъобразно. При извод, че обжалваните определения са законосъобразни, следва да се приеме, че частните жалби са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а „Технострой инженеринг 99“ АД не претендира разноски и не е доказал да е направил такива в това производство, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът