Решение № 218 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12078/2013 г.

Решение № 218 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12078/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите, гр. София, бул. "Княгиня Мария Луиза" № 22 срещу решение № 9646 от 27.06.2013 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 4715/2013 г. С обжалваното решение съдът отменил заповед № 519 от 27.02.2013 г. на министъра, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на Тодор Николов Стоянов. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно нормативната уредба по атестирането на държавния служител. Счита, че съдът не отчел различното съдържание на нормативното изискване в "максимална степен конкретни, измерими и изпълними" цели за различните сфери на дейност. Съдът извадил от работния план отделни цели и противоречиво и необосновано ги обсъдил. Необоснован счита извода на съда за неконкретно формулиране на целите, за поставени изисквания/критерии за изпълнението, описани във формуляра, които фактически поставяли отделни задачи за изпълнение на служителя, както и формулирането на повече от седем цели. Счита, че при отчитане на спецификата на отдел "Мониторинг и докладване" в Дирекция "Кохезионна политика за околната среда" в Министерството на околната среда и водите, целите на служителя Стоянов са в максимална степен конкретни, измерими и постижими, ориентирани към резултатите и определени във времето. Неправилен счита извода на съда, че ползването на платен годишен отпуск в периода 26.07.2012 г. до 15.08.2012 г. не е основание за провеждане на междинна среща на 16.08.2012 г. Съдът не отчел, че това е в съответствие с чл. 12, ал. 1 и § 3 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). Сочи, че провеждането на заключителната среща между оценяващия орган и оценяването е станало след срока по чл. 13, ал. 1 НУРОИСДА, тъй като служителят е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. Неправилен счита и извода на съда за нарушение на чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА. Сочи, че в попълнения формуляр за атестация на служителя показателите за атестиране, които формират крайната обща оценка на изпълнението на длъжността са обосновани с конкретни мотиви по всеки раздел срещу съответната оценка. При постановяване на обжалваното решение съдът не е отчел приетите и неоспорени писмени доказателства, от които може да се направи обоснован извод за неприемливо изпълнение на възложените задачи. Позоваването от органа на неизпълнението на конкретните цели и задачи, установено от доказателствата по делото, обуславя правилното прилагане на чл. 16 НУРОИСДА. Сочи, че извън правомощията на съда е да проверява обективността на поставените оценки. Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от юрисконсулти Стела Тонева и Мария Станимирова. Ответникът по касационната жалба - Тодор Николов Стоянов, счита същата за неоснователна. Обжалваното решение не страда от твърдяните отменителни основания. Сочи, че атестацията не служи за установяване на професионална квалификация, както твърди касаторът. Професионалната квалификация служителят е доказал с документи за придобита такава. Счита за правилен извода на съда за допуснато нарушение на чл. 13, ал. 1 и § 3, ал. 2 НУРОИСДА. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът приел, че органът не изпълнил изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 и § 3 НУРОИСДА. Правилна е и оценката на съда за характера на формулираните цели и с оглед на това за невъзможността да се оцени изпълнението им. От изложените мотиви на оценяващия не може да се направи извод за съответствие с изискванията на чл. 16, т. 1 НУРОИСДА. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че Стоянов бил назначен на длъжност главен експерт, с ранг II младши, в отдел "Мониторинг и докладване" в Дирекция "Кохезионна политика за околна среда" в Министерството на околната среда и водите. За оценяване на изпълнението на заеманата от Стоянов длъжност за периода 01.12.2011 г. - 31.12.2012 г. била изготвена оценка като първоначалният работен план бил съставен на 30.11.2011 г. по реда на отменената Наредба за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА). На 16.08.2012 г. (в периода 26.07. - 15.08.2012 г. служителят бил в отпуск) била проведена междинна среща, и на 04.02.2013 г. - заключителна среща (в периода 21.01. - 01.02.2013 г. служителят бил в отпуск по болест). Оценяването било извършено от прекия ръководител - началника на отдела, отразено в съответен формуляр, като поставената оценка била - "неприемливо изпълнение". Тодоров оспорил оценката. Контролиращият ръководител не приел оспорването, поради което оценката станала окончателна. Със заповед № 519 от 27.02.2013 г., издадена на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), министърът на околната среда и водите прекратил служебното правоотношение на Тодоров. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в исканата от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон. Съдът приел, че оценката на служителя е извършена в нарушение на чл. 16, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 НУРОИСДА. В противоречие на чл. 12, ал. 2 и 4 НУРАСДА в първоначално изготвения работен план били възпроизведени задълженията на служителя от длъжностната му характеристика, а не били определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели. Приел, че съставеният междинен план не съответства на чл. 9, ал. 3 и 4 НУРОИСДА, а поставената последна цел - "други цели", фактически е неформулиране на част от целите в работния план. Приел, че включените в третата графа на формуляра конкретни задачи представляват тези "други цели", е нарушение на изискването на чл. 9, ал. 4 НУРОИСДА. Приел, че и междинната, и заключителната среща били проведени извън срока по чл. 13, ал. 1 НУРОИСДА, като отсъствието на служителя не обхваща целия законов период за провеждане на срещите. Приел, че констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността по чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА, както и че оценката е изготвена в нарушение на чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА. Приел, че тези нарушения са съществени и опорочават, в нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл., изготвената оценка. Приел, че така изготвената оценка не обосновава прилагането на чл. 107, ал. 2 ЗДСл., поради което направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменил. Този извод на съда е правилен. При така установените по делото факти и с оглед на релевираните от касатора доводи в подкрепа на твърдяните отменителни основания спорът по делото е досежно преценката на съда за съответствието на формулираните цели със законовите изисквания, както и за спазването на чл. 12, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и § 3 НУРОИСДА, т. е. за законосъобразността на извършеното на служителя оценяване. Основанието за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл. безспорно изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки - получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Значението, което законосъобразното провеждане на процедурата по оценяване има за законосъобразността на заповедта по чл. 107, ал. 2 ЗДСл. е обусловила и анализа на процедурата по оценяването на Тодоров, който съдът извършил. Както обосновано сочи съдът в мотивите си получената в нарушение на производствените правила и на материалния закон оценка не обосновава прилагането на чл. 107, ал. 2 ЗДСл, т. е. прави акта незаконосъобразен. В случая съдът констатирал, че именно процедурата по оценяване не е изпълнена в съответствие със законовите изисквания. Неоснователен е доводът на касатора, че определените в работния план цели са съответни на изискванията на нормативната уредба и съобразени с характера на дейността на структурата, в която работи служителя. И чл. 12 НУРАСДА (отм.), и чл. 9 НУРОИСДА изискват определените на служителя цели да бъдат в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура и измерими по обем, качество и срокове. И първоначално определените цели, и тези, определени след междинната среща, в изпълнение на § 3 НУРОИСДА, както обосновано приел съдът, са на практика част от основните задължения, определени в длъжностната характеристика за заеманата от служителя длъжност. Те не представляват конкретни цели, които могат да бъдат измерими по обем, качество и срокове. Така например Комитет за наблюдение на Оперативна програма "Околна среда" не може да бъде сам по себе си цел на служителя. Комитетът е организационна структура и нейната дейност може да бъде цел. Още по-малко конкретен е периодът на изпълнение - той е едновременно и постоянен, и най-малко два пъти годишно. Никаква конкретна цел не може да бъде "други цели", за които като изисквания/критерии са вписани основни задачи от длъжностната характеристика. Видно е, както приел мотивирано и съда, че още с формулирането на целите за оценявания период работодателят (чрез отговорния за съставянето на индивидуалния работен план оценяващ ръководител - чл. 9, ал. 1 НУРОИСДА) не изпълнил задължението си съобразно законовите изисквания и така поставил процеса на оценяване на незаконосъобразно основа. Що се отнася до довода на касатора, че съдът не отчел спецификата на дейността на структурното звено, в което работи Стоянов, следва да се посочи, че всяко самостоятелно структурно звено в администрацията има своя специфична задача - в противен случай то няма да е обособено като такова. Спецификата на всяка структура намира отражение именно в целите на индивидуалните работни планове на служителите, а не в нивото на абстрактност на тези цели. Неоснователен е и доводът на касатора относно сроковете за провеждане на междинната и заключителната среща. За 2012 г. законодателят е въвел изрична норма, която определя срок за провеждане на междинната среща и това е периодът 01.07 до 15.08.2012 г. - § 3, ал. 2 НУРОИСДА. Факта, че в периода 26.07. - 15.08.2012 г. служителят ползвал полагаемият му се платен годишен отпуск не освобождава органа от спазването на законовите изисквания. Става въпрос за платен годишен отпуск, който съгласно чл. 57, ал. 1 и 2 ЗДСл. е предварително, до 31.12. на предходната година, планиран и разрешен от ръководителя. Т. е. ръководителят е бил наясно с периода на отсъствие на служителя и е следвало да съобрази датата на междинната среща с определения в нормата срок и отсъствието на служителя. Съгласно чл. 13, ал. 1 НУРОИСДА заключителната среща се провежда в периода 01 - 31 януари. Разбира се, че е възможно в рамките на този период (целия или част от него) служителят да е в отпуск по болест. Именно поради това и законодателят е дал възможност срещата да бъде проведена до седем дни след завръщане на служителя. Но в случая по делото няма доказателства, че заключителната среща е била насрочена в рамките на законово определения период и единствено отсъствието на служителя е причина за нейното провеждане след срока. Поради това и съдът правилно приел, че е налице нарушение на законовите изисквания. Касаторът твърди, че съдът неправилно тълкувал и приложил чл. 16 и 18 НУРОИСДА. Счита, че доказателствата по делото установяват спазването от оценяващия орган на законовите изисквания. Но от мотивите на оценяващия ръководител е видно, че предмет на оценка са били не целите по индивидуалния работен план, а само показаните компетентности, като и досежно тях, както обосновано приел и съдът, оценката не е изготвена на основата на обективно установими факти и обстоятелства, а на основата на декларативни изводи. Така осъществения начин на оценяване не съответства на изискването на чл. 76, ал. 5 и 7 ЗДСл., което е достатъчно основание да се приеме за правилен извода на съда за осъществено при допуснати нарушения оценяване на служителя. Видно от изложеното релевираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти. Въз основа на тях направил обосновани фактически изводи, правилно тълкувал и приложил относимите правни норми, поради което решението му е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд