Определение № 1083 от 07.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2632/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Х. Б. срещу решение №237 от 28.06.2024 г. по в.гр.д.№195/2024 г. на ОС София. С обжалваното решение е потвърдено решение №4 от 03.01.2024 г. по гр.д.№1082/2022 г. на РС Костинброд, с което е отхвърлен предявеният от Р. Х. Б. срещу ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ иск по чл.405 КЗ за сумата от 15 000 лв., застрахователно обезщетение по договор за застраховка Каско за вреди по лек автомобил Фолксваген с ДК [рег.номер на МПС], причинени при ПТП на 19.09.2021 г., ведно със законната лихва от 06.06.2021 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се посочват решения на ВКС, в които е изяснена характеристиката на грубата небрежност и ролята й при определяне отговорността на застрахователя. Ответникът по касация ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ навежда доводи за липса на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът не е формулирал правен въпрос, нито такъв може да бъде изведен от съдържанието на жалбата и изложението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред ВКС в размер на 100 лв. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че виновен за ПТП е изключително водачът, комуто ищецът е поверил автомобила си. Счел е, че липсва умисъл или груба небрежност, но е налице законово основание за редуциране на застрахователното обезщетение (чл.395, ал.4, изр.второ КЗ), като в случая редукцията възлиза на около 60% от стойността на ремонта. Обосновал се е, че при положение, че няма други причини за ПТП, освен неопитността на водача и липсата на достатъчно контрол при управляване на автомобила в сумрачно време, стойността на отстраняване на щетите следва да се сподели между застрахования собственик, поверил управлението на конкретния водач, и застрахователя. Изложил е съображения, че заплатеното доброволно обезщетение от 11 420.64 лв. е пропорционално при положение, че застрахователната полица е в размер на 35 000 лв., платена е премия 352.71 лв. и е приспадната премия в размер на 705.42 лв. В случая касаторът не е формулирал материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд (посочването на практика на ВКС, не съставлява поставяне на конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право), поради което и съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения (според които обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационната жалба - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба), настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението. Предвид изхода на правния спор касаторът дължи на ответника по касация заплащане на юрисконсултско възнаграждение пред ВКС в размер на 100 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,