Определение № 50440 от 27.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1866/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. срещу определение № 219/23.05.2022 г. по в. гр. д. № 60/2022 г. на Апелативен съд Бургас в частта, с която е оставена без уважение молба на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 63/19.04.2022 г., постановено по същото дело. В частната жалба се поддържа неправилност на въззивното определение поради противоречие с процесуалния закон – чл. 78, ал. 3 ГПК. Заявява се становище, че, доколкото с постановеното въззивно решение се променя изхода на спора, въззивният съд дължи произнасяне по разноските, определени от първоинстанционния съд, и следва да ги преизчисли. При изложените съображения се прави искане за постановяване на акт, с който обжалваното определение да бъде отменено в атакуваната част и да се отмени първостепенното решение в частта, с която в полза на „ЗД „Бул Инс“ АД са присъдени разноски в размер над сумата 1 040 лв. Ответникът по жалбата „ЗД „Бул Инс“ АД не ангажира становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. С атакуваното в настоящото производство определение съставът на Апелативен съд Бургас е оставил без уважение молба на С. Г. за изменение на решение № 63/19.04.2022 г. по гр. д. № 60/2022 г. в частта за разноските, изразяващо се в преразпределение на отговорността за заплащането им в рамките на първоинстанционното производство съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция. Този извод съдът е мотивирал с приложение на чл. 269, изр. второ ГПК и обстоятелството, че във въззивната жалба на Г. липсва изрично искане в тази посока. Изложил е довод, че съдът никога не ангажира отговорността за разноски по служебен почин. Постановеният от въззивния съд акт е незаконосъобразен, тъй като се явява в противоречие с разпоредбата на чл. 81 ГПК, чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 273 ГПК, както и с разяснението на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Отговорността за понасяне на разноските е следствие от изхода на спора. Тя следва да бъде ангажирана в рамките на исковия процес. Въззивната инстанция, като инстанция по същество на спора, дължи произнасяне по разпределението на тази отговорност и за първоинстанционното производство, в случай, че промени резултата от спора и в първоинстанционното производство е направено искане за присъждането на разноски. Това се явява част от нейната решаваща дейност. В процесната хипотеза „ЗД „Бул Инс“ АД е направил искане за присъждане на разноски с отговора на исковата молба, а първоинстанционният съд е приел, че тази страна е направила разноски в размер на 6 240 лв., от които, с оглед изхода на спора и в приложение на чл. 78, ал. 3 ГПК, е присъдил сума в размер на 3 120 лв. /отхвърлителната част от решението е за сума в размер на 90 000 лв./ Въззивната инстанция е пререшила спора като е преценила, че искът на С. Г. срещу „ЗД „Бул Инс“ АД следва да се отхвърли за 30 000 лв. Пререшила е и въпросът за понасяне на разноските от ответника в приложение на чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед увеличения размер на уважения иск, но реципрочно не е сторила същото относно понасяне на разноските, които са в тежест на ищеца. Процедирайки по този начин, въззивната инстанция се е отклонила от задълженията си и е постановила незаконосъобразен акт, който не е изменила и с определението по реда на чл. 248 ГПК. Поради това последното следва да бъде отменено и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК въпросът да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция. Лишен от правна опора е мотивът, че въззивникът не е посочил изрично, че обжалва решението на окръжния съд в частта за разноските, доколкото, както беше посочено по-горе, отговорността за понасянето им няма самостоятелен характер, а е резултат от разрешаване на спора по предявения иск. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС