Решение № 16123 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10310/2018 г.

Решение № 16123 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10310/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ВИП РУСЕВ" ЕООД, притежаващо ЕИК 123762270, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. "Георги Байданов", № 4, ет. 5, ап. 15, подадена чрез адв. С. Хаджиева против решение № 1248/06.06.2018 г. на Административен съд - Пловдив, X състав, постановено по адм. д. № 2764 по описа за 2016 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 241302158/29.01.2014 г., издаден от Т. Т. - гл. инспектор по приходите, потвърден с Решение № 374/24.04.2014 г. на и. д. директор на Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който акт допълнително е установен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 1407, 22 лв. и лихва 717, 67 лв.; за 2009 г. - 1699, 94 лв. и лихва - 669, 98 лв.; за 2010 г. - 546, 40 лв. и лихва - 158, 96 лв. и за 2011 г. - 1256, 73 лв. и лихва - 235, 35 лева. "ВИП РУСЕВ" ЕООД е осъдено да заплати на дирекцията 664, 61 лева, юрисконсултско възнаграждение. Касаторът твърди, че решението е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и на нормите от ДОПК, както и е необосновано. Административният съд незаконосъобразно заличил допуснатата ССчЕ, не проявил служебна активност и лишил страната от възможността да събере относими доказателства. Липсват хипотезите по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Съдът не разграничил естеството на сумите, предоставени на физически лица - кои са заемни средства и кои - авансови плащания. Касаторът моли за пререшаване на делото, чрез отмяна на РА и присъждане направените разноски. Ответникът по КЖ - Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП я е оспорило с доводи, конкретизирани в писмени бележки на ст. юрк. И. Панова. Счита, че приходният орган е доказал наличието на факти, обосноваващи приложението на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 ДОПК. Твърди, че сделките, вписани в службата по вписвания притежават характеристиките на заеми, макар, че не е описан лихвения им процент. Последният е определен съобразно предвиденото в чл. 78, чл. 16, ал. 1 и ал. 2, пар. 32 ДР на ЗКПО, СС 18, чл. 4, ал. 1 ЗСч. На основание чл. 26, т. 2, чл. 10, ал. 1 ЗКПО не са признати разходи за данъчни цели, вследствие непредставяне на първични счетоводни документи. Изслушано е заключение по ССчЕ, констатирало липсата на счетоводни записвания за отпуснати кредити и счетоводни вземания. Според ответника по касация, непризнаването текущо на приходи от лихви води до отклонение от данъчно облагане, доколкото не участва при формиране на ФР за данъчни цели. Поради това заемното правоотношение е регулирано за данъчни цели по реда на чл. 78 ЗКПО вр. чл. 4, ал. 1 ЗСч. Ответникът моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава заключение за допустимост и неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение и след служебна проверка по чл. 218 АПК прие за установено следното: Касацинната жалба е подадена от страна по делото и в срока по АПК, вследствие на което е процесуално допустима. Разгледане по същество жалбата е неоснователна. Делото е за втори път на производство във ВАС. С влязло в сила решение № 12677/23.11.2016 г., постановено по адм. д. № 153 по описа за 2016 г. на този съд, тричленен състав на ВАС - Първо отделение, е отменил изцяло решение № 1981/26.10.2015 г., постановено по адм. д. № 1600 по описа за 2014 г. на Административен съд Пловдив, връщайки делото на този съд за ново разглеждане от друг състав. В отменителното решение са дадени конкретни указания. При новото разглеждане е направено искане от адв. Хаджиева на основание чл. 192 ГПК да бъде задължено трето неучастващо по делото лице - разследващ орган В. К. към ОД на МВР - Ст. Загора да представи счетоводни документи, както и да бъде допуснато изслушването на заключение по ССчЕ. С писмо от 23.04.2015 г. на служител от МВР - ГД "БОП" - Ст. Загора, управителят на "ВИП РУСЕВ" ЕООД е бил уведомен, че документите на дружеството са предадени в ОСС към ОП - Ст. Загора. По искане на адв. Хаджиева съдът е задължил отново по реда на чл. 192 ГПК Специализирана прокуратура - гр. София да представи счетоводните документи и фактури. Съдът е докладвал в с. з. писмата във връзка със задълженията по чл. 192 ГПК, като адв. Хаджиева е заявила по този въпрос, че предлага вещото лице да работи на място с делото в Специализираната прокуратура. Впоследствие съдът е установил, че писмените доказателства, чието събиране е разпоредил, са приобщени към нохд. № 503/2015 г. на Специализирания наказателен съд. на РБ. Съдът е допуснал ССчЕ, която да направи обстоен преглед на документите в СНС. Вещото лице И. С. е изготвила заключение след преглед на нохд. 503/2015 г. на СНС и е посочила кои документи е открила за "ВИП РУСЕВ" ЕООД. Отбелязала е в заключението си, че няма счетоводни разпечатки под формата на регистри, няма информация за 2010 година. В с. з. експертът е обяснил пред съда, че първичните документи, приложени по нохд. кореспондират с хронологиите, представени по процесното дело, с изключение за 2010 г., за която няма нищо. Съдът е приел заключението, като е поставил допълнителни задачи, съгласно становището на адв. Хаджиева. С молба от 20.02.2018 г. адв. Хаджиева е поискала депозитът за в. л. да бъде заплатен от бюджета на АДмС - Пловдив, т. к. управителят на дружеството няма средства и е в ареста. Искането е оставено без уважение от съда. При така установената фактическа обстановка и за да отхвърли жалбата, административният съд е формулирал обосновани изводи за наличието на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и ДОПК. В РД са описани конкретните сделки през ревизирания период, част от които не са осчетоводени. Физически лица и дружества са получавали заеми от "ВИП РУСЕВ" ЕООД, във връзка с което са вписани ипотеки, но не са осчетоводени приходи от лихви във връзка с тях. Касаторът твърди, че е нарушен принципа за съпоставимост на приходите с разходите, но административният съд е изложил съображения, които се споделят и от касационната инстанция, че разходите по ипотеките са за сметка на длъжниците. Този извод се подкрепя от снетите по преписката обяснения на длъжниците, както и от липсата на данни за нает персонал. Поради това данъчната основа е определена по години, а именно: За 2008 г. - 14072, 19 лева; За 2009 г. - 16999, 35 лв.; За 2010 г. - 280, 79 лв.; За 2011 г. - 12567, 26 лева. Следва да се има предвид, че съгласно СС18 "Приходи", т. 8. 2, б. "а", лихвата се признава като приход текущо - пропорционално на времевата база, която отчита ефективния доход от актива, предоставен на трето лице. При първоначалното разглеждане на делото вещото лице е констатирало въз основа хронологичния журнал на сметка 501 "Каса в лева" и сметка 721 "Приходи от лихви", че през 2008 г. "ВИП РУСЕВ" ЕООД е отчело приходи от лихви в размер на 6436, 66 лв., но те не могат да бъдат обвързани с лицата М. М., Ж. М., Д. М. Липсват и аналитични записи за осчетоводени вземания от М. Л., С. Л., "Жора Комерс" ЕООД, както и за Ж. А, П. А. В изпълнение на отменителните указания на ВАС, Първо отделение, при новото разглеждане на делото е допусната допълнителна ССчЕ, като за целта в. л. И. С. е прегледала и документите, приложени по нохд. 503/2015 година. Според заключението за 2010 г. липсва информация, а за 2008 и за 2009 г. регистрите на счетоводните сметки съответстват на депозираните по адм. д. № 1600/2014 г. на АДмС - Пловдив. Във връзка с изясняването на този въпрос административният съд е уважил всички искания на пълномощника на "ВИП РУСЕВ" ЕООД, използвайки възможните процесуални способи. Съдът е поставил допълнителни въпроси на в. л., но след това правилно е заличил експертизата, след като жалбоподателят не е представил доказателства за внасяне на определения й депозит. Оплакванията на касатора в тази връзка са неоснователни, защото страна по делото е дружеството, а не ФЛ, спрямо което е взета мярка за неотклонение. Видно е, че ревизираното лице е успяло да организира защитата си, въпреки своето задържане под страна, ангажирайки адвокат по настоящото дело, както и, че е внесло държавната такса за касационното производство чрез лицето Д. Ж. Поради тези съображения касационната инстанция счита, че заличаването на експертизата е резултат от процесуалното поведение на "ВИП РУСЕВ" ЕООД по адм. д. № 2764/16 г. по описа на АДмС - Пловдив. Законосъобразно е коригиран ФР за всяка една от процесните години, на основание чл. 78, чл. 16, ал. 1 и ал. 2 вр. с пар. 1, т. 32 ДР на ЗКПО и административният съд е отхвърил жалбата срещу РА. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го остава в сила. С оглед на резултата по делото и направеното искане, в полза на Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 664 ева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение