Решение № 12953 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5870/2015 г.

Решение № 12953 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5870/2015 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Нелка Николаева Дончева, действаща като ЕТ "РАДО ЛЕС - Нелка Дончева" срещу решение № 90/20.01.2015 г., постановено по адм. д. № 3381/2014 г. по описа на Варненски административен съд, ХХIII състав, като се иска отмяна на същото и да се постанови ново, с което да се отмени обжалваният ревизионен акт. Ответникът по жалбата не взема становище. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на касаторката против Ревизионен акт № 181304194/09.04.2014 г. издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 449/22.08.2014 г. на Директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. Варна, с който са й определени данъчни задължения по ЗДДС за д. п., както следва: м. 04.2012 г.; м. 06.2012 г.; 07.2012 г.; 08.2012 г.; 09.2012 г.; 11.2012г; 12.2012 г.; общо в размер на 14106,66 лв. и лихва в размер на 2436,02 лв. и по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ в общ размер на 11612,28 лв и лихва 1263,11 лв. За да постанови решението си за данъчния кредит по ЗДДС, съдът е приел, че доколкото не е установена реалност на доставките не следва да се обсъжда дали са налице другите условия за възникване на право на данъчен кредит. Затова правилно с РА са установени задължения по ЗДДС за съответните данъчни периоди в резултат на непризнато право на данъчен кредит по ЗДДС общо в размер на 14106,66 лв. и е начислена лихва 2436,02 лв. Жалбата е изцяло неоснователна и следва да бъда отхвърлена. По чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ съдът е приел, че органите по приходите правилно са определили данъчната основа за доходите от дейност като едноличен търговец по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2012 г. по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като при определяне на отчетната стойност на изписаните стоки не са взети в предвид разходите, които не са документално обосновани по фактури издадени от "Мега груп ин" ЕООД в размер на 70533.34 лв. Въз основа на изложеното и на осн. чл. 26, т. 2 ЗКПО вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО е преобразуван финансовия резултат в посока увеличение с отчетната дейност на изписаните материали и стоки, непризнати за данъчни цели в размер на 70533,34 лв. Въз основа на посочените факти по-горе, доказващи нереалност на сделките с "Мега груп Ин" ЕООД с процесния РА правилно е определен дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 11995,96 лв. Решението е правилно. Основните оплаквания в касационната жалба са, че неправилно ревизиращият орган и първоинстанционният съд са приели, че са налице предпоставките за определяне на задълженията на касаторката по реда на чл. 122, във вр. с чл. 124 ДОПК и че сделките с "Мега груп ин" ЕООД са реални и са отчетени съобразно изискванията на ЗСч и ЗДДС. Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 - 7 ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за 2012 г. по отношение на ревизираното лице е констатирано превишение на разходите над приходите, прието за доход с недоказан произход и подлежащ на облагане. В хода на ревизията е установено основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за извършване на облагане по особения ред. Касовата наличност е преброяване на всички, намиращи се в касата пари, ценни книжа и др., като за установяване произхода на разполагаемите парични средства в хода на ревизията касаторката не е представила доказателства. В случая се касае за подоходно облагане, като данъчната основа се определя на базата на годишния облагаем доход. Размерът на данъка при ревизия по чл. 122 от ДОПК, се определя съобразно изискванията на материалния закон - чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. От изложеното следва изводът, че към 31.12.2012 г. се установява недостиг на средства за ревизираното физическо лице на годишна база. Прието е начално салдо нула, което не е опровергано от касаторката. Също така не са представени доказателства за включването в приходната част на касовата наличност на други суми, освен тези, които е включил органа по приходите, за да се оспори крайното отрицателно салдо. По отношение на 12 бр. фактури от "Мега груп ин" ЕООД, по които касаторката е упражнила право на приспадане на данъчен кредит, е установено от дневниците за продажби на посочения доставчик, че такива фактури никога не са декларирани от страна на "Мега груп ин" ЕООД. При това положение не са налице касационни основания, твърдяни от касаторката, за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение