Определение № 6275 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4995/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Фондация за интегрално изкуство против Определение № 9889/12.03.2026 г., постановено по адм. д. 1945/2026 г. по описа на Административен съд София-град, с което на основание с чл. 159, т.7 АПК е оставена без разглеждане жалбата на фондацията против отказа на Управителния съвет на Национален фонд „Култура“ (НФК) да одобри финансиране на проект „Имерсивно театрално представление „Проприоцепция“ с вх. № 25SRRMPT-45, подаден по програма „Създаване и/или разпространение – малки проекти“, обективиран в протокол № 13/11.12.2025 г. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател, чрез процесуален представител, твърди, че определението е неправилно, по съображения, които следва да се квалифицират като такива за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Изтъква, че не е налице хипотезата на чл.159, т.7 АПК, тъй като предметът на делото е различен от този по по-рано заведеното между същите страни и срещу акт от същия номер и дата. Моли за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - Управителният съвет на Национален фонд „Култура“, чрез процесуален представител, оспорва частната жалба Върховният административен съд, в състав на трето отделение намира частната жалба срещу определението за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК против подлежащо на оспорване определение, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Поизводството пред АССГ е образувано по жалба на Фондация за интегрално изкуство против отказа на Управителния съвет на Национален фонд „Култура“ (НФК) да одобри финансиране на проект „Имерсивно театрално представление „Проприоцепция“ с вх. № 25SRRMPT-45, подаден по програма „Създаване и/или разпространение – малки проекти“, обективиран в протокол № 13/11.12.2025 г. Жалбоподателят твърди, че че съдържанието на протокола е било подменено на 23.12.2025 г. Ответникът в придружителното писмо е посочил, че Протокол № 13 от 11.12.2025г. на УС на НФК е публикуван на 11.12.2025г., но след публикуването му е установена техническа грешка, която е отстранена, протоколът е коригиран и е публикуван още два пъти в коригирания вариант – на 30.12.2025г. и на 26.01.2026г. Съдът също е установил, че Протокол № 13 от 11.12.2025г. на УС на НФК е публикуван три пъти на електронната страница на административния орган. Извършил е служебна проверка в деловодната система на съда, при която е установено, че фондацията е обжалвала решението, с което ѝ се отказва финансиране на проект „Имерсивно театрално представление „Проприоцепция“ с вх. № 25SRRMPT-45, подаден по програма „Създаване и/или разпространение – малки проекти“, обективиран в протокол № 13/11.12.2025 г. По повод на оспорването на този отказ е образувано административно дело № 94 от 2026 г. по описа на съда, по което е постановено решение на 09.03.2026 г. Към настоящия момент решението не е влязло в сила. Поради това съдът е счел, че е налице хипотезата на чл. 159, ал. 1, т. 7 от АПК – има друго образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание, оставил е жалбата без разглеждане и е прекратил производството. Основният спорен въпрос в процеса е дали при неколкократното публикуване на процесните протоколи волята на административния орган е променена така, че да обективира нов административен акт или акт за поправка на явна фактическа грешка. Тези въпроси не са разгледани от съда, който е приел, че производствата са по оспорване на идентичен административен акт, който е публикуван няколко пъти. Този въпрос не е коментиран и в решението от 09.03.2026г. по административно дело № 94 от 2026 г. По този начин действително основателни са възраженията на частния жалбоподател, че не му е осигурен достъп до защита срещу акта с различно съдържание. От друга страна, ответникът изрично сочи, че публикуваните на 30.12.2025г. и на 26.01.2026г. протоколи с различно съдържание от първоначално публикувания протокол съдържат корекция на техническа грешка. Това изявление на ответника също не е обсъдено от съда. Изложеното показва, че обжалваното определение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са установени и обсъдени относими към спора обстоятелства относно характера и съдържанието на трите протокола с един и същи номер и дата, но различно съдържание. Изводът, че се касае за един и същи акт, не е съобразен с факта, че очевидно текстът на протоколите не е идентичен. Съдът не е обсъдил каква е правната природа на повторно публикувания оспорен пред него акт, включително дали се касае за приложение на чл. 62, ал.2 АПК – отстраняване на очевидна фактическа грешка. В тази хипотеза решението за поправка на такава грешка, каквото ответникът твърди, че е налице, подлежи на обжалване по предвидения в кодекса ред. Освен това, първоинстанционният съд следва да има предвид, че съдиите във Върховния административен съд нямат достъп до електронните преписки по делата на административните съдилища, които не са или все още не са предмет на инстанционен контрол пред тях. Информацията, до която съдия в първоинстанционния съд има достъп чрез електронната преписка по други дела извън разглежданото, не винаги е на разположение на върховните съдии. Поради това служебните справки на съдиите от първоинстанционните съдилища по електронните преписки, за които няма следа по книжното дело, са с неясно съдържание и нямат доказателствена стойност за настъпване на обстоятелствата по чл.159, т.7 АПК. След като такива доказателства липсват, за настоящата инстанция това означава, че обстоятелствата не са настъпили. По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, при което съдът следва да съобрази твърденията на страните и правната природа на оспорения акт. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Трето отделение