Определение № 172 от 12.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3322/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. А., подадена чрез адв. А. Д., против решение № 99/ 26.02.2014 год. по в.гр.д.№104/2014г. на Окръжен съд – Плевен. С това решение след частична отмяна на решение №2014 от 10.12.2013год., постановено по гр.д.№ 5082/13 год. на Плевенски районен съд, са отхвърлени предявените от Р. И. А. срещу РИОСВ [населено място] искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, като първоинстанционното решение в останалата му част е потвърдено. В срока за произнасяне с молба вх.№5047/31.05.2014год. касаторът оттегля касационната жалба. Страната, която е инициирала с подаването на касационна жалба настоящото производството може, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, да десезира съда. Това касаторката Р. И. А. е направила с писмената си молба по делото, с която ясно и недвусмислено е заявила, че оттегля подадената от нея касационна жалба. При това положение трябва да се приеме, че Върховният касационен съд е десезиран от разглеждането на последната и образуваното въз основа на нея производство трябва да бъде прекратено. Десезирането обуславя процесуалната недопустимост на производството. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,