Определение № 3062 от 17.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4392/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Н. Д. Картова обжалва въззивно решение № 242 /28.06.2023 г. по възз.гр.д. № 310 /2023 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 192 /23.02.2023 г. по гр.д. № 4412 /2022 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен иск на жалбоподателката срещу „Интертранс 2018“ ЕООД с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД за предаване на недвижим имот – УПИ с построените в него хале и сграда, индивидуализирани в решението. В касационната жалба се съдържа искане за спиране на изпълнението на въззивното решение на основание чл.282 ГПК. Искането е неоснователно. Разпоредбата на чл.282, ал.2 ГПК предвижда способ за защита срещу последиците на невлезли в сила въззивни решения, срещу които е подадена касационна жалба, които подлежат на принудително изпълнение съгласно чл.404, ал.1 ГПК. С изпълнителна сила се ползват осъдителните решения. Решенията, с които са отхвърлени осъдителни искове не съдържат изпълнително основание по чл.404, т.1 ГПК, не се ползват с изпълнителна сила, не подлежат на принудително изпълнение, поради което предвиденият в разпоредбата на чл.282, ал.2 ГПК способ е неприложим по отношение на тях. Поради което съдът