Определение от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2026 г.

Производството е по чл. 166, ал. 4 във вр. с чл.196 ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба с вх.№ 18 626/30.06.2026г. по описа на ВАС, подадена от адвокат А. Ю. М. и адвокат Н. Д. Д. срещу решения по т. т. 11.1, 11.2, 11.3 и 11.4 от Протокол № 9/03.04.2025 г. на Пленума на Висшия съдебен съвет /ВСС/ за одобряване на таблици на дела, чиито актове изцяло не подлежат на публикуване или подлежат на публикуване без мотивите; решение по т. 16. 2. от Протокол № 21/28.07.2025 г. на Пленума на ВСС за приемане на таблици по чл.2, ал.2 от Наредба № 4/2016г. за воденето, съхраняването и достъпа до регистъра на актовете на съдилищата; решения по т. 9.2, 9.3 и 9.4 от Протокол № 13/11.06.2026 г. на Пленума на ВСС относно ограничаване достъпа до съдебни дела в електронна среда /ЕПЕП/. В жалбата са релевирани подробни доводи за нищожност, алтернативно- за незаконосъобразност на оспорените решения на ВСС. С определение № 7872/ 13.07.2026г. по адм.д. № 6726/2026г., образувано по жалба с вх. № 18 628/ 30.06.2026г. на адвокат В. С. Г. срещу решение по т.9.3. от Протокол № 13/11.06.2026 г. на Пленума на ВСС, това дело също е присъединено към настоящото адм.дело № 6724/2026г. за разглеждане и решаване в общо производство. В тази жалба са изложени доводи за нищожност и незаконосъобразност на посоченото решение на ВСС, без да е предявено искане за спирането му по реда на чл.190 АПК. С определение № 8003/ 15.07.2026г., постановено по адм.д. № 6725/2026г., това дело е присъединено към настоящото дело за общо разглеждане и произнасяне. Делото е образувано по жалба вх.№ 18 627/ 30.06.2026г. по описа на ВАС, на Софийска адвокатска колегия и адвокати - Ж. И. К., И. В. А., М. Н. В., П. Д. Ц., П. Д. С., П. Ж. М., Р. В. К., С. Й. С., С. Е. Г., Х. В. Х., Х. И. Н. и Х. С. Б. срещу решенията на ВСС, така, както са очертани и индивидуализирани по- горе в жалба с вх. № 18 626/30.06.2026г. по описа на ВАС. В тази трета жалба също са изложени аналогични доводи за нищожност, алтернативно- незаконосъобразност на оспорените решения на ВСС. С жалби вх. № 18 626/30.06.2026г. и вх. № 18 627/ 30.06.2026г. са релевирани и особени искания за спиране на действието на оспорените актове на основание чл. 190 от АПК до приключване на оспорването им с влязъл в сила съдебен акт. В подкрепа на исканията е посочено, че изпълнението на горепосочените решения ще доведе до нарушаване на възможността за навременно и ефективно изследване на дела от адвокатите, като ще увеличи административната и финансовата тежест, наложена от необходимостта от организиране и преглед на делата в деловодствата на съдилищата. Жалбоподателите поддържат още, че предвид правомощието на съда да прогласи нищожността на актовете и предвид обратното действие на нищожността, потенциално съществува възможност за бъдещи искови процеси относно вредите и пропуснатите ползи, които адвокатите и техните клиенти биха претърпели от ограниченията за достъп. Ответникът представя административната преписка по приемане на решенията, ведно със становище за недопустимост, алтернативно- неоснователност на искането за спиране на действието на оспорените актове. Счита, че последните не представляват административни актове, подлежащи на съдебен контрол; насочени са съм организацията на работата на органите на съдебната власт и тяхната администрация и не пораждат пряко права или задължения за граждани и юридически лица извън съдебната система. Според ответника, недопустимостта на главното оспорване, обуславя и недопустимостта на акцесорното искане за спиране на изпълнението на оспорените актове, поради което производството по него следва да бъде прекратено. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото, намира, че искането за спиране на действието на оспорените актове на ВСС е процесуално допустимо, като подадено в срок и от лица с правен интерес. Жалбоподателите притежават качеството „адвокат“ и са пряко засегнати от решенията на ВСС. При съвкупната преценка на характера на оспорените актове, съдът възприема тезата на жалбоподателите, отправили искане за спиране, че решенията на ВСС съставляват актове с подзаконов нормативен характер. С решението по т. 9.2 по Протокол № 13/11.06.2026г. Пленумът на ВСС указва на административните ръководители на съдилищата незабавно да предприемат необходимите действия за маркиране с отметка „ограничен достъп“ на всички дела със статистически кодове, посочени в коригираните таблици, приети с решение по т.16.2 от Протокол № 21/28.07.2025г. на Пленума на ВСС, одобрени с предходно решение по т.11 от Протокол № 9/03.04.2025г. С решението по т.9.3 Пленумът на ВСС указва, че всеки съдия ще има възможност „да маркира по собствено усмотрение и други дела с отметка „ограничен достъп“, ако в тях се съдържат частично или в цялост чувствителни данни“. С т.9.4 Пленумът на ВСС са дадени и указания на Комисия „Професионална квалификация и информационни технологии“ да проведе среща с работна група ида изготви заявка към „Информационно обслужване“ АД за разработване на функционалност за автоматично изключване на електронния достъп до всички дела в таблиците по т.9.2, посочени в Протокол № 21/28.07.2025г. на Пленума на ВСС /т.16.5, 16.6 и 16.7/. Доктрината и съдебната практика трайно приемат, че наименованието на акта и формата му не могат да променят същността му на нормативен административен акт, ако той отговаря на легалната дефиниция на чл.75 АПК и е насочен да действа по отношение на външни спрямо издателя на акта лица, какъвто е процесният случай. Нещо повече, прави впечатление, че макар ответникът да застъпва становище за недопустимост на производството, респективно на искането за спиране, с негово решение по т.16.8 от протокол № 21/28.07.2025г. е постановено приетите таблици по т.16.2. /едно от оспорените решения в настоящото производство/ да се публикуват на интернет страницита на ВСС в Раздел „Нормативни актове“- „Актове на ВСС“- „Методики, указания и други“, което само по себе си противоречи на застъпената от самия него теза в депозираното становище за недопустимост на образуваното производство. Разгледани по същество, исканията за спиране, релевирани в две от жалбите, е неоснователно. Жалбоподателите, които са отправили и искане за спиране действието на оспорените решения, допуснато по силата на закона, не са посочили какви значителни и трудно поправими вреди биха настъпили. За разлика от законово уредения в чл. 166, ал. 1 АПК, суспензивен ефект на оспорването на индивидуален административен акт, в чл. 190, ал. 1 АПК се съдържа правило, че оспорването на подзаконов нормативен акт не спира изпълнението му, освен ако съдът не постанови друго. Произтичащото от закона изпълнение на оспорените решения на Пленума на ВСС е регламентирано и в специалната норма на чл.36, ал.1, изр. второ от Закона за съдебната власт, съгласно която жалбите срещу решенията на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет не спират тяхното изпълнение, освен ако съдът постанови друго. Възможността на съда да упражни това свое правомощие, тоест- да спре допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания акт, съгласно препращащата норма на чл. 196 АПК, е обвързана от преценка за наличието на обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 АПК - опасност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди за оспорващия. В настоящия спор извод за такива вреди не може да бъде направен въз основа изложените в жалбите доводи. Още повече, че видът и размерът на евентуалните вреди, които могат да бъдат претърпени, подлежат на доказване от оспорващите и е необходимо е да се установи пряка причинна зависимост между действието на предписаните общи правила за поведение и вероятността от настъпване на реални вредоносни последици. В жалбите пространно, на повече от двадесет страници, са обективирани твърдения за противоречието на оспорените актове с нормативни актове от по-висока степен, които, обаче, не противопоставят подлежащ на незабавна и приоритетна защита, обществен интерес, който при издаването на оспорения актовете не е бил съобразен. От своя страна, искането за спиране не е индивидуализирано за всяко едно от оспорените решения, не са конкретизирани вида и размера на твърдяните вреди, още по- малко са представени доказателства за тези вреди. Единствено с общи твърдения за увеличение на административна и финансова тежест по отношение на жалбоподателите не може да се обоснове извод за наличие на основанията по чл. 166, ал.2 АПК. При това, между страните липсва спор относно съществуващия и понастоящем свободен достъп по смисъла на чл.31 ЗСВ на място в деловодствата на съдилищата. Що се отнася до довода на жалбоподателите, че спирането се налага поради потенциалната възможност за бъдещи съдебни процеси за присъждане на вреди и пропуснати ползи, то съдът намира, че спиране не може да бъде постановено по съображения за хипотетични и предполагаеми вреди, които са изцяло извън предмета на дължимата преценка на основателността на исканията за спиране. Настоящият състав споделя застъпената от жалбоподателите теза относно значимостта на обществените отношения, засегнати от обжалваните актове. Независимо от това, предвид приложимата нормативна уредба и липсата на каквото и да било прецизно обосноваване на тази акцесорна претенция, в това число и на доказателства в нейна подкрепа, съдът намира, че не е изпълнено изискването на закона да бъде установена вероятността от настъпването на значителни и трудно поправими вреди. На жалбоподателите, като на лица упражняващи адвокатска професия, са известни както нормативните предпоставки, така и критериите, изведени в съдебната практика, що се отнася до противопоставимостта на твърдяните вреди спрямо обществения интерес от изпълнението на акта. В заключение следва да се посочи, че няма пречка при наличие на нови обстоятелства, във връзка с които изпълнението причинява значителни или трудно поправими вреди, да бъде поискано повторно спиране на изпълнението. При тези фактически данни, следва да се приеме, че не са изпълнени условията на чл. 166, ал.2 АПК във връзка с чл. 196 от АПК, при които действието на оспорените решения на ВСС може да бъде спряно. С оглед изложеното искането за спиране следва да се остави без уважение. Водим от изложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение