Определение № 5605 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3974/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Р. А. К., чрез адв. Нечев, срещу определение №1002/30.03.2026 година на Административен съд гр. Плевен по адм.д. № 262/2026 година. С последното е оставена без разглеждане жалбата на Р. А. К., [населено място], [улица]чрез адв. О. Нечев, ВТАК, съдебен адрес: гр. Велико Търново, [улица], [адрес] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1716805/05.03.2026 година от мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР Плевен и съдебното производство по адм. дело № 262 по описа за 2026 година на Административен съд – Плевен е прекратено. Релевира възражения за неправилно приложение на закона. Твърди, че от представеното Удостоверение за връчване от ССЕВ (Система за сигурно електронно връчване) е видно, че жалбата на К. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1716805/05.03.2026 година от мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР Плевен е подадена на 19.03.2026 година в 16.31ч. Същата е подадена чрез органа издал оспорения административен акт. Като връчена на 05.03.2026 годинаq заповедта била обжалвана в преклузивния 14-дневен срок на 19.03.2026 година. Предвид това, определението на АС гр. Плевен за прекратяване на производството поради просрочие на жалбата било неправилно. По делото не са постъпвали писмени възражения. Върховният административен съд, седмо отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна, при следните изводи от правна страна: Производството пред Административен съд гр. Плевен е образувано по жалба, подадена Р. А. К., [населено място], [улица]чрез адв. О. Нечев, ВТАК, съдебен адрес: гр. Велико Търново, [улица], [адрес] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1716805/05.03.2026 година от мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР Плевен. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил съдебното производство. Съдът приема, че няма доказателства за подаване на жалбата в срок, тъй като е входирана в ОД МВР Плевен на 20.03.2026 година. Определението е неправилно. От данните по делото е видно, че 20.03.2026 година не е датата на подаване на жалбата против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1716805/05.03.2026 година от мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР Плевен. В частната жалба се сочи, че жалбата срещу процесния акт е подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на 19.03.2026г. в 16:31ч. до Сектор ПП ОДМВР Плевен. В подкрепа на горното към частната жалба е приложена разпечатка от интернет портала на ССЕВ – профил на адв. Нечев, съгласно която на 19.03.2026 година в 16:31:45 е подадена жалба против ЗППАМ № GPAM-1716805/05.03.2026 с получател Сектор ПП ОДМВР Плевен. След като актът е постановен на 05.03.2026г., на която дата е и връчен на адресата, 14-дневният срок за оспорването му изтича на 19.03.2026г., с оглед на което подадената на 19.03.2026г. чрез ССЕВ жалба не е просрочена. Видно е, че оспорващият е спазил 14-дневния срок за обжалване на акта, поради което съдът не е имал основание да прекрати производството по делото. Определението е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,