Определение № 101 от 08.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10551/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по две частни жалби както следва: 1/ Частна жалба на старши инспектор Ц. Йорданов при Областна Дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Велико Търново, чрез адв. Николова, против определение № 1716 от 18.09.2023 г., постановено по адм. дело № 342/2023 г. по описа на Административен съд (АС) – Плевен, в частта, в която се отхвърля като неоснователно искането му с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на Определение № 1298/23.06.2023 г. в частта за разноските. 2/ Частна жалба на директора на ОБДХ- Велико Търново, чрез адв. Николова, против определение № 1716 от 18.09.2023 г., постановено по адм. дело № 342/2023 г. по описа на АС – Плевен, в частта, в която е оставена без разглеждане подадената от него молба с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на Определение № 1298/23.06.2023 г. в частта за разноските поради недопустимост. По идентични съображения в двете частни жалби се оспорва определението като неправилно, недопустимо и противоречащо на материалния закон. Иска се неговата отмяна. Претендират се разноски. Ответната страна – „Олива“ АД не изразява становище и по двете частни жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира че, частните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 230 АПК. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни. По частната жалба на директора на ОБДХ- Велико Търново, против определение № 1716 от 18.09.2023 г. по адм. дело № 342/2023 г. на АС- Плевен в частта, в която е оставена без разглеждане подадената от него молба с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на Определение № 1298/23.06.2023 г. в частта за разноските. За да остави без разглеждане молбата на директора на ОДБХ- В.Търново с правно основание чл. 248 ГПК, административният съд е приел, че същата е подадена от лице, което не е било страна в съдебното производство, поради което е налице основанието по чл. 231 вр. чл. 213а, ал. 2 вр. чл. 215, т. 1 АПК, за нейната недопустимост. За да достигне до този извод е посочил, че като страна в първоинстанционното производство е конституиран старши инспектор към ОДБХ – В.Търново, а не директора на ОДБХ - В.Търново. Определението в оспорената му част от директора на директора на ОДБХ- В.Търново е правилно. Като страни в първоинстанционното производство са конституирани „Олива“ АД, [ЕИК] - жалбоподател и старши инспектор към ОДБХ – Велико Търново - ответник. Предмет на спора е разпореждане за забрана № 356/11.04.2023 г. на старши инспектор ОБДХ – Велико Търново, който административен акт е оттеглен в хода на делото. На основание чл. 159, т. 3 от АПК съдът е оставил без разглеждане жалбата срещу оттегления административен акт, прекратил е съдебното производство и на основание чл. 143, ал. 2 от АПК е осъдил ОДБХ – Велико Търново да заплати направените от жалбоподателя разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение. Молбата с правно основание чл. 248 ГПК (наименована частна жалба) за изменение на постановеното от АС - Плевен прекратително определение № 1298 от 23.06.2023 г. в частта за разноските не е подадена от ответника по делото - старши инспектор към ОДБХ – Велико Търново, а от Директора на ОДБХ – Велико Търново, чрез пълномощник адв. Е. Николова, който подател е ясно и недвусмислено уточнен в молба от 11.09.2023 г. Изводите за недопустимост на молбата за изменение на определението в частта на разноските са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Разпоредбата е относима и за постановените определения, каквото е и определението на АС-Плевен, чието изменение е поискано от директора на ОДБХ-В.Търново. Единствено страните по делото могат да направят искане по чл. 248, ал. 1 ГПК и производството не може да се инициира от лице, което не е участвало в първоинстанционното производство. В случая молителят не е бил страна в първоинстанционното производство, поради което не разполага с процесуалното право да оспорва постановения съдебен акт в частта за разноските. Неоснователно в тази връзка е твърдението, че след като ОДБХ - Велико Търново е осъдена да заплати разноските по делото, същата разполага с правото да обжалва определението в тази част чрез представляващия й директор. Законодателят по императивен начин е постановил, че разноските се поемат от "юридическото лице, в структурата на което е административният орган" - § 1, т. 6 от ДР на АПК. Ето защо не издателят на обжалвания административен акт - старши инспектор към ОДБХ – Велико Търново е осъден да заплати разноските на оспорващия акта, а същите са възстановени от бюджета на юридическото лице - ОДБХ, в чиято структура е административния орган. Горното законово разрешение обаче не прави нито ОДБХ – Велико Търново, нито директора на ОДБХ-Велико Търново страни в производството, с присъщите им процесуални права, поради което определение № 1716/18.09.2023 г. в оспорената му част от директора на ОДБХ- В.Търново е правилно и следа да бъде оставено в сила. По частната жалба на старши инспектор Ц. Йорданов при ОДБХ – Велико Търново против определение № 1716 от 18.09.2023 г. по адм. дело № 342/2023 г. на АС – Плевен, в частта, в която се отхвърля като неоснователно искането му с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на определение № 1298/23.06.2023 г. в частта за разноските. За да постанови определението в оспорената му част, АС-Плевен е изложил мотиви, че липсват основания за изменение на определението в частта му, с която ОДБХ- Велико Търново е осъдена да заплати на „Олива“ АД направените по делото разноски в общ размер на 1050 лева. Производството по делото е започнало по жалба на „Олива“АД срещу разпореждане за забрана № 356/11.04.2023 г. на инспектор към ОДБХ- Велико Търново, като след обжалването административния акт е бил оттеглен с Разпореждане № 424/28.04.2023г. за отмяна на предходното Разпореждане за насочване на храни. Съдът е прекратил производството, но е приел, че ответникът с поведението си е станал причина за образуване на производството, поради което е налице основание за присъждане на разноски на жалбоподателя. Задължението за разноски за страната произтича от неоснователно предизвикания от ответника правен спор, както относно разноските за държавна такса, така и относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение на адвоката, съобразен с Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определението и в тази му част е правилно. Съгласно чл. 143, ал. 2 АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Разноски се присъждат ако искането за присъждането им е своевременно направено и ако същите са доказани. Съдебната практика приема, че доказателствата за направени разноски следва да се представят най - късно с процесуалното действие, когато страната има възможност да поиска присъждане на разноски. В случая делото е прекратено поради оттегляне на обжалвания административен акт, претенцията за разноски е направена своевременно както посочва административният съд, поради което е правилен извода на съда за наличие на основанието по чл. 143, ал. 2 за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. Претендираното от страната адвокатско възнаграждение е било в минимален размер, поради което искането на Ц. Николов за изменение на определение от 23.06.2023 г. в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК правилно е оставено без уважение като неоснователно. Неправилни са доводите изложени в двете частни жалби, че частна жалба с вх. № 4067/27.06.2023 г. по описа на АС- Плевен е разгледана от първоинстанционния съд без същия да има законово или друго правно основание за това. От съдържанието на „частна жалба“ с вх. № 4067/27.06.2023 г. е видно, че макар тя да е озаглавена като частна жалба срещу определение от 23.06.2022 г., постановено по адм. дело № 342/2023 г. по описа на Административен съд - Плевен, в частта, в която ОДБХ е осъдена да заплати на „Олива“АД сумата от 1050 лв сторени деловодни разноски, съставлява искане по чл. 248 ГПК за изменение на определението в частта за разноските. Правилно сезираният с тази частна жалба съд е съобразил, че искането се квалифицира от правна страна според съдържанието и петутима му, а не според заглавната му част. В случая се касае именно за искане по чл. 248 ГПК, тъй като наведените оплаквания както от фактическа така и от правна страна и заявения петитум сочи именно на такова искане, противно на доводите изложени и от двамата касатори. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на Върховният административен съд приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение