Решение № 5872 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2013/2026 г.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 119 КСО. Образувано е по касационна жалба на „Свепол“ ЕАД, представен от адв. А. Вичев, срещу решение № 35974/03.11.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. д. № 6378 по описа за 2025 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1040-21-299/20.05.2025 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София-град (ТП на НОИ София-град). Доводите на касатора са за неправилност на решението заради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Твърди, че нарушавайки процесуалния закон съдът не е обсъдил доводите му от първоинстанционната жалба и не е извършил проверката за законосъобразност на оспорения пред него акт на администрацията в обхвата по чл. 168, ал. 1 АПК. Оспорва констатациите на съда за наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и извършваната на 20.02.2025 г. работа от пострадалия, както и правният извод за признаците на настъпилата злополука, които я определят като трудова. Иска отмяна на обжалваното решение, както и на решението на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане № 36453/26.02.2025 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София-град, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Ответникът по касация В. В. Х. не изразява становище по касационната жалба. Предоставя на съда разрешаването на спора без да има активно позиция по него. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспореното пред АССГ решение № 1040-21-299/20.05.2025 г. на директора на ТП на София-град е потвърдено разпореждане № 36453/26.02.2025 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което е приета за трудова злополуката, станала на 20.02.2025 г. с В. В. Х. на длъжност „водач мотокар“ в осигурителя „Свепол“ ЕАД. Първостепенният съд е отхвърлил оспорването. Описал е динамичния фактически състав на издаването на разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО, включително организирането на разследване на злополуката от ръководителя на осигурителя и съдържанието на протокола от 21.02.2025 г., събраните обяснения и болничен лист №Е20243948970/21.02.2025г с диагноза: [заличен текст]. Посочил е, че с крайният акт на производството - разпореждане № 36453/26.02.2025 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО злополука е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО – настъпила е през време и във връзка с извършвана работа от пострадалия работа – товарно-разтоварна дейност, при която е влязъл в конфликт, прераснал във физически с шофьор на външна спедиторска фирма, в следствие на което получава [заличен текст]. Правните изводи на съда са издаване на оспореното пред него решение от компетентен административен орган, в писмената форма за действителност, с дължимото съдържание, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По решаващите изводи на съда полученото на 20.02.2025 г. травматично увреждане на здравето на Х., от което е настъпила временната му неработоспособност, е с признаците на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, поради което признаването ѝ с разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО, както и потвърждаването на разпореждането с решението на ръководителя на ТП на НОИ са законосъобразни. Според съда Х. има качеството осигурена лице, като към момента на увреждането е бил на обичайното работно място, през работно време и е изпълнявал длъжността „водач мотокар“. Увреждането е настъпило през време на извършваната работа. Пререканията на работника със служител на друга фирма непосредствено преди увреждането били във връзка и по повод трудовата му функция. Към момента на възникване на конфликта с другото лице Х. извършвал действия по товарене на автомобил, за които отговарял. Тези действия включвали подготовка и товарене на автомобил на външна спедиторска фирма. Съдът е приел, че съществува функционална връзка между увреждането на работника и извършваната на 20.02.2025 г. работа, тъй като изпълненията на задълженията му е причина да се намира на мястото на конфликта, а той е предизвикан от системно изпълняваните от Х. товарно-разтоварни работи. Липсвали доказателства за опровергаване на констатацията, че злополуката с пострадалия е настъпила по време, когато изпълнява служебните си задължения. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. В съответствие с твърденията и отричанията на страните в първоинстанционното производство съдът е ограничил обхвата на доказването до единствения спорен факт от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 КСО – наличието на функционална връзка между настъпилото травматично увреждане на здравето на пострадалия с изпълнението на работа по трудово правоотношение (съобр. чл. 153 ГПК във в с чл. 144 АПК). Приел е за установени и останалите безспорни елементи от сложния юридически факт – качеството осигурено лице на пострадалия; внезапното травматично увреждане на здравето му (проявено като [заличен текст]); невъзможността на работника да полага труд, проявена като временна неработоспособност и връзка на причинност между състоянието на лицето и невъзможността му да полага труд. Първостепенният съд е смесил две от възможните форми на функционална връзка на внезапното увреждане на здравето с изпълняваната работа по трудовото правоотношение. Така в предпоследния абзац от четвъртата страница на решението сочи, че увреждането е настъпило по повод на работата, а в следващия абзац приема, че настъпването на злополуката е следствие от изпълнението на служебните задължения, което е хипотеза на възникване на злополуката през време и във връзка с извършваната работа. Всъщност встъпването в конфликт с външно за предприятието лице е несъвместимо с осъществяването на трудовата функция, освен ако не следва от нейното съдържание (по правоотношенията на охранители, пазачи и др.) или не се извежда от задълженията на работника при изпълнение на възложената работа (като това по чл. 126, т. 8 КТ за пази грижливо имуществото, което му е поверено). Участието в конфликт по време на изпълнение на работата засяга доброто име на предприятието и представлява неизпълнение на задължението за лоялност по чл. 126, т. 9 КТ. Увреждането на Х. не е настъпило при непосредствено изпълнение на работата, поради което не е през време на работа и във връзка с работата. Настъпването на увреждането не е и по повод на извършваната работа. Не се твърди и не се установява противопоставянето на Х. с другото лице да е необходимо или да съдейства за изпълнение на трудовата му функция, та това му действие да се възприеме като повод за засегналите го неблагоприятни последици. Конфликтът състава друга каузална връзка на причинност с увреждането, което го дисквалифицира като трудова злополука. Затова е без значение обобщението на съда за липса на доказателства опровергаващи обстоятелството, че злополуката с Х. е настъпила по време, когато е изпълнявал служебните си задължения щом не по повод извършваната работа е настъпило увреждането. Дължима е отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за отмяна на решението на ТП на НОИ и на потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. При този изход на делото на касатора се дължат деловодни разноски основание чл. 143, ал. 1 АПК в общ размер 127.83 евро, от които платени държавни такси за първоинстанционното и за касационното оспорване съответно 25.56 евро и 102.27 евро. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение