Определение № 372 от 10.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2146/2019 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 1903/11.04.2019 година, подадена от Р. Д. Д., срещу разпореждане от 01.04.2019 година на съдията-докладчик по ч. гр. д. № 77/2019 година по описа на Апелативен съд Велико Търново. С обжалваното разпореждане съдията-докладчик по ч. гр. д. № 77/2019 година по описа на Апелативен съд Велико Търново е върнал подадената от Р. Д. Д. срещу определение № 66/28.02.2019 година, постановено по същото дело, частна жалба с вх. № 1502/22.03.2019 година, като е приел, че същата е подадена след изтичане на законоустановения срок за това. В частната жалба се излагат доводи за това, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като жалбата е била подадена преди изтичането на срока за обжалване, Направено е искане обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато състава по ч. гр. д. № 77/2019 година по описа Апелативен съд Велико Търново за администриране на частна жалба с вх. № 1502/22.03.2019 година по установения за това ред. Насрещната страна по частната жалба „УМБАЛ д-р Георги Странски” ЕАД [населено място] е подала отговор с вх. № 2304/15.05.2019 година, с който е изложила твърдения, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея разпореждане да бъде потвърдено. Р. Д. Д. е била уведомена за обжалваното разпореждане на 09.04.2019 година, като подадената от него частна жалба е с вх. № 1903/11.04.2019 година, като е подадена по пощата на 10.04.2019 година Предвид на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С частната си жалба с вх. № 1903/11.04.2019 година Р. Д. Д. е обжалвала разпореждане от 01.04.2019 година на съдията-докладчик по ч. гр. д. № 77/2019 година по описа на Апелативен съд Велико Търново, с което е била върната подадената от нея срещу постановеното по същото производство определение № 66/28.02.2019 година частна жалба с вх. № 1502/22.03.2019 година. За да постанови обжалваното в настоящето производство разпореждане съдията-докладчик е взел предвид, че съобщението за определение № 66/28.02.2019 година е връчено на Д. на 12.03.2019 година, поради което едноседмичният срок за обжалването е изтекъл на 19.03.2019 година, който е присъствен ден. В този срок определение № 66/28.02.2019 година не е било обжалвано, а частната жалба срещу него била подадена по пощата едва на 20.03.2019 година и е получена Апелативен съд Велико Търново на 22.03.2019 година. С оглед на това е прието, че е налице хипотезата на чл. 262, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 275, ал. 2 и чл. 279 от ГПК и жалбата подлежи на връщане. Настоящият състав на ВСК, ГК, ІV г. о. намира, че обжалваното разпореждане е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 279 от ГПК срокът за обжалване на определение № 66/28.02.2019 година е едноседмичен считано от датата на съобщението. По силата на препращащата норма на чл. 275, ал. 2 от ГПК за частните жалби се прилагат съответно правилата на а чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, 261, 262 и 273 от ГПК. Последиците от пропускането на срока за обжалване са уредени изрично в чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК, където е посочено че в този случай жалбата подлежи на връщане. В случая съобщението за определение № 66/28.02.2019 година е било редовно връчено на Р. Д. Д., чрез процесуалния й представител адв. Г. К. И. на 12.03.2019 година. От тази дата е започнал да тече и предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 във връзка с чл. 279 от ГПК срок за обжалване, който е изтекъл на 19.03.2019 година, който е присъствен ден. Частната жалба срещу това определение е била подадена по пощата едва на 20.03.2019 година, което е след изтичането на предвидения в закона срок и е подлежала на връщане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение