Определение № 383 от 10.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 776/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по подадената от П. П. Щ. от [населено място], област С., чрез пълномощника й адв. Хр. Р. от САК, молба за отмяна на влязлото в сила решение № 20267040 от 3.12.2020 год. по гр. д. № 38087/2019 год. на Софийски районен съд. С него е признато за установено по отношение на молителката, че Б. К. К. от [населено място] е собственик по наследство и давностно владение на поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], находящ се в [населено място], район П., С., с площ 527 кв. м., подробно описан, представляващ УПИ в кв. 107 по плана на [населено място], заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор ** със застроена площ 47 кв. м. и сграда с идентификатор ** със застроена площ 15 кв. м., представляваща постройка за допълващо застрояване, и молителката е осъдена да му предаде владението върху този имот.

В молбата се поддържа като основание за отмяна предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – вследствие на нарушаване на правилата за призоваването й молителката е била лишена от възможност да участва в разглеждане на делото, както и не е била надлежно представлявана. Въпреки данните по делото за постоянния и настоящ адрес в [населено място], на същия не са й изпращани призовки и съобщения по делото, като назначаването на особен представител е в нарушение на чл. 47, ал. 6 ГПК. Поради това и същата не е могла да защити правата си и да представи доказателства за собствеността на имота, придобита от нея на основание делба и наследство, съгласно издаден нот. акт № 80/2009 год., представен заедно с други писмени доказателства към молбата за отмяна.

В молбата се поддържа и искане за спиране на образуваното изпълнително дело за въвод във владение в имота по осъдителното решение, по което й е изпратена призовка за доброволно изпълнение от 6.04.2022 год..

Ответникът по молбата за отмяна – Б. К. К., чрез адв. Ал. Д. от САК, в представен писмен отговор оспорва същата като недопустима - подадена извън срока по чл. 305 ГПК, евентуално като неоснователна, тъй като процедурата по призоваването на молителката е била редовна, но липсват документи по делото, установяващи призоваването й на постоянния и настоящ адрес. До изясняването на този въпрос иска спиране на настоящето производство.

Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и релевираните от молителката доводи, намира същата за допустима. При поддържаните доводи за нарушение на чл. 47, ал. 6 ГПК не може да се направи извод за факта на съобщаване на решението, чиято отмяна се иска, за да се приеме, че молителката е узнала за него на сочената от ответника дата с оглед поддържания от него довод за просрочие на молбата за отмяна. При твърденията в същата, както и с оглед данните за образувано изпълнително производство, по което е изпратена призовка до молителката за доброволно изпълнение на 6.04.2022 год., следва да се приеме, че това е най-ранната дата, на която същата е узнала за атакуваното решение. С оглед на това и предвиденият в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК тримесечен срок от тази дата е спазен към датата на подаване на молбата за отмяна на 13.06.2022 год.

Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно производство, като основанията, на които може да се иска отмяната по този ред са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая, с оглед изложените в молбата съображения, се релевира това по чл. 303, ал. 1, т.5 ГПК.

Молбата е подадена от легитимирана страна против влязло в сила съдебно решение, съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна, внесена е дължимата държавна такса, видно и от нарочното отбелязване за постъпване на сумата по сметка на ВКС. Поради това и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание.

С оглед съдържащата се в преписката молба от 21.06.2022 год. със заявено искане за спиране на изпълнението на ЧСИ до разглеждане на делото във ВКС за отмяна на решението, следва да се укаже на молителката да уточни искането си, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 309, ал. 1 ГПК спирането на изпълнението в настоящата хипотеза е при условията на чл. 282, ал. 2 – 6 ГПК. Ако същото се поддържа, молителката следва да представи надлежно обезпечение, възлизащо на сумата 6 564.60 лв., представляващ обжалваемият интерес съгласно чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК.

На молителката следва да се укаже и в срок най-късно до откритото съдебно заседание да завери представеното по делото копие от пълномощно на адв. Р., както и да уточни в каква връзка са представени към молбата за отмяна описаните в нея писмени доказателства.

Поради горните съображения настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение