Определение № 185 от 10.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 336/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. Д. Н. срещу определение № 545/23.12.2019 г. по в. ч. д. № 786/2019 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено определение от 11.11.2019 г. на Окръжен съд Кърджали по т. д. № 38/2019 г. за връщане на подадена от жалбоподателя искова молба и прекратяване на производството, образувано въз основа на нея, като недопустимо.

Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като при постановяването му въззивният съд неправилно e приел, че той като ищец е загубил правото си на иск за защита на неимущественото му право на информация в момента, в който е напуснал дружеството. В действителност той е подал иска по чл. 71 ТЗ докато е бил съдружник и по време на процеса е прекратил участието си в дружеството. Важно обстоятелство е, че той претендира за достъп до книжата на дружеството по времето, когато е бил съдружник. В жалбата излага твърдения, че има правен интерес да води осъдителен иск по чл. 71 ТЗ, ако са били засегнати негови дружествени права в момент, когато все още е бил съдружник. При изложените доводи касаторът претендира отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявената от него претенция с правно основание чл. 71 ТЗ.

Като релевантни за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи следните въпроси:

1. „Има ли правен интерес да води осъдителен иск на основание чл. 71 ТЗ за защита на членствено право по чл. 123 ТЗ /право да преглежда книжата на дружеството/ лице, което след подаване на исковата молба е прекратило участието си в дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ?“

2. „Погасяват ли се правата на съдружника по чл. 123 ТЗ в момента на прекратяване на участието му в дружеството по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ или те продължават да съществуват, но само досежно периода, в който е бил съдружник?“

3. „Поглъща ли искът по чл. 125, ал. 3 ТЗ исковете за защита на отделни членствени права по чл. 71 ТЗ?“

Касаторът излага твърдения, че поставените в изложението въпроси са значими за решаващите изводи на въззивния съд и ще допринесат за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като няма формирана практика, която да им дава отговор.

Ответникът по частната касационна жалба „УСТРА КОМПЛЕКТ“ ООД я оспорва като неоснователна и поддържа, че постановеното от Апелативен съд Пловдив определение е законосъобразно. Счита, че не са налице предпоставки за допускането му до касация, тъй като съществува формирана по реда на чл. 290 ГПК и чл. 274, ал. 3 ГПК практика по приложението на чл. 71 ТЗ в обратния на сочения от жалбоподателя смисъл. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното определение на Апелативен съд Пловдив е потвърдено определение от 11.11.2019 г. на Окръжен съд Кърджали по т. д. № 38/2019 г. за връщане на подадената от Н. Г. Н. срещу „УСТРА КОМПЛЕКТ“ ООД искова молба, обективираща претенция с правно основание чл. 71 ТЗ – да се осъди ответното дружество да предостави счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал - всички документи към 31.12.2018 г., приложенията към ГФО за 2018 г., оборотна ведомост към 31.12.2018 г., както и всички протоколи от проведени през периода 2010 г. – 28.02.2018 г. заседания на общото събрание на съдружниците в дружеството, книга за дяловете и протоколна книга за решенията на общото събрание. От въззивния съд е съобразено, че на 28.02.2018 г. ищецът е отправил волеизявление до дружеството, че упражнява правото си по чл. 125, ал. 2 ТЗ доброволно да прекрати членственото правоотношение, съществуващо между него и дружеството. Исковата молба, обективираща осъдителна претенция по чл. 71 ТЗ, е депозирана в съда на 28.05.2019 г. – според решаващия съд ден преди прекратяване на членството. По служебен ред от въззивния съд е установено, че наред с иска по чл. 71 ТЗ от Н. Д. Н. е предявен и иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ. При тези факти е извършена преценка за липса на правен интерес от поддържане на претенцията с правно основание чл. 71 ТЗ поради изгубване на качеството съдружник в рамките на исковото производство. Недопустимостта на заведения иск е аргументирана с приложение на общите правила, закрепени в процесуалния закон, които изискват наличието на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск. От решаващия състав е прието, че правата си ищецът може да защити в съдебното производство, което междувременно е заведено по чл. 125, ал. 3 ТЗ.

С разпореждане на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСТК, като под № 5 е поставен за решаване въпросът: „Легитимиран ли е напускащият по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяване на участието му в ООД в случай на бездействие на органите на дружеството по приемане на решение за освободените му дялове и вписване на промяната в Търговския регистър?“. Отговорът на правния въпрос по необходимост ще изисква и отговор на въпроса дали с отправянето на предизвестие и изтичане на срока му автоматично се прекратява членственото правоотношение, съществувало между съдружника и ООД, което пък е обуславящо преценката относно основателността на подадената от Н. Д. Н. касационна частна жалба. Ето защо, на основание чл. 292 ГПК производството до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС следва да бъде спряно.

Изложеното мотивира настоящият състав на съда да приеме, че приложение намира чл. 292 ГПК, ето защо