Определение № 15 от 06.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2372/2022 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба вх. № 14042/07.11.2023 г. на ответника Гаранционен фонд, с която се иска освобождаване на внесеното по сметка на ВКС на основание чл. 282, ал. 2 ГПК обезпечение в размер от 132 000 лв. Препис от молбата е връчен на ищците С. Д. Д. и Д. С. Д. чрез процесуалния им представител, като в предоставения срок същите не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С платежно нареждане от 07.06.2022 г. Гаранционен фонд е внесъл по сметка на съда парично обезпечение по чл. 282, ал. 2 ГПК в размер от 132 000 лв., налично и към настоящия момент по специалната набирателна сметка на ВКС. С определение от 08.06.2022 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по ч.т.д. № 1262/2022 г., на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е спряно изпълнението на Решение № 92/16.05.2022 г. по в.гр.д. № 78/2022 г. на АС-Варна в частта му, с която е потвърдено Решение № 338/10.11.2021 г. по гр.д. № 2441/2020 г. на ОС-Бургас за осъждане на Гаранционен фонд да заплати на С. Д. Д. и на Д. С. Д. на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ сумата от по 66 000 лв. за всеки ищец. С определение № 503/29.06.2023 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на спряното от изпълнение въззивно решение. В удостоверения изх. № 140212/21.06.2024 г. и изх. № 140215/21.06.2024 г. на ЧСИ рег. 860, е посочено, че въз основа на издадени по гр.д. № 2441/2020 г. на ОС-Бургас изпълнителни листове са образувани съответно изп.д. № 20228600400455 и изп.д. № 20228600400456, като в полза на взискателите са разпределени следните суми: по 93 195,01 лв. – за вземанията по изпълнителните листове, и по 248 лв. – за сторените разноски по изпълнението. При тези факти съдът намира, че молбата за освобождаване на внесеното обезпечение е основателна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъдено вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. Ако обаче осъдителното въззивно решение не бъде допуснато до касационно обжалване или същото влезе в сила по реда на чл. 293 ГПК, внесеното обезпечение подлежи на освобождаване, само ако по делото има данни, че присъденото вземане е изпълнено, което следва целите на института на обезпечението. И в двата случая искането за освобождаване трябва да е направено в срока по чл. 82 ГПК. В настоящия случай въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, присъдените на ищците суми са изплатени в рамките на образуваните по техен почин изпълнителни дела, а молбата за освобождаване е подадена в едногодишен срок от влизане на решението в сила. Ето защо искането за освобождаване на обезпечението следва да се уважи. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение,