Определение № 302 от 18.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3070/2016 г.

С молба вх. № 9226/26.08.2017 година Г. П. Д. е поискала да бъде допълнено по реда на чл. 248 от ГПК постановеното по делото решение № 129/01.08.2017 година в частта му за разноските, тъй като присъдените й такива били под минималния размер и не съответствали на действително извършените от нея разноски. Ответникът по молбата Г. П. Г. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото решение № 129/01.08.2017 година съставът на ВКС е уважил частично предявената от Г. П. Г. срещу решение № 173/29.03.2016 година на Окръжен съд София, І-ви въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 1069/2015 година, касационна жалба, в резултат, на което предявеният от Г. П. Д. с Г. П. Д. срещу Г. П. Г. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е уважен за сумата от 5000.00 лева, като за разликата над този размер до сумата от 8000.00 лева искът е отхвърлен. Подадената от Г. П. Г. е била с материален интерес от 8000.00 лева, като е била оставена без уважение за сумата от 5000.00 лева. С оглед на това Г. П. Г. дължи на Г. П. Д. направените от нея съдебни и деловодни разноски във връзка с касационното производство. В това производство Д. е направила разноски в размер на 730.00 лева за адвокатско възнаграждение. От тях с оглед на оставената без уважение част от касационната жалба на Г. и се дължан 456.25 лева. Същевременно обаче Д. дължи на Г. направените от него разноски в размер съответен на уважената част от жалбата му. Тъй като той е направел разноски в размер на 190.00 лева Д. му дължи сумата от 71.25 лева. В тази връзка след извършването на прихващане между двете задължения Г. дължи на Д. сумата от 385.00 лева, колкото и са и присъдени с постановеното по делото решение № 129/01.08.2017 година. Не отговаря на действителността твърдението на Г. П. Д., че с решението са й присъдени разноски в размер на 97.00 лева. За тази сума съдът е постановил отмяна на въззивното решение, но в частта му, с която Г. П. Г. е бил осъден да заплати на Г. П. Д. разноски за въззивното производство в този размер. Предвид горното постановеното по делото подадената от Г. П. Д. молба с вх. № 9226/26.08.2017 година за изменение на постановеното по делото решение № 129/01.08.2017 година в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение