Определение № 175 от 09.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 64/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от пълномощника на [фирма] [населено място] срещу определение от 14.09.2011 г. по в.гр.д. дело №9888/ 10г. на СГС, с което по реда на чл.248 ал.1 от ГПК е отказано изменение на решение на същия съд от 29.04.2011 г. по гр.д. № 9888/2010 г. в частта за разноските. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба ЗД Б. АД не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което оставя без уважение молбата на пълномощника на [фирма] [населено място] за изменение по реда на чл.248 от ГПК на решение на същия съд от 29.04.2011 г. по гр.д. № 9888/2010 г. в частта за разноските, съдът се е позовал на липсата на надлежно и своевременно представен списък на разноските от страната, която иска изменение в тази част. В действителност, съгласно разпоредбата на чл.80 от ГПК в редакцията в ДВ бр.100/2010 г./, представянето на списък на разноските до приключване на последното заседание в съответната инстанция се въздига като условие за упражняване правото да се иска впоследствие изменение на решението в частта за разноските. Не е достатъчно такъв списък да е представен само в първата инстанция,каквито доводи се навеждат в частната жалба, а е необходимо представянето за всяка една инстанция поотделно, което следва от ясната и точна разпоредба, както на чл.80 от ГПК, така и във връзка с чл.81 от ГПК, която повелява във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът да се произнася и по искането за разноски. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита обжалваното определение за правилно, поради което