Решение № 2599 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 591/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. В. Минкова срещу решение № 28941/03.09.2025 г., постановено по адм. дело № 8953/2024 г. по описа на Административен съд – София град и П. В. Д. от гр. София, чрез процесуалния си представител адв П. Белелиева.

Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. В. Минкова обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт (РА) № Р – 22221523005633 – 091 – 001/ 08.05.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 1076/06.08.2024 г. на директора на посочената дирекция за ангажирана отговорност на П. В. Д. по чл. 19, ал. 2 ДОПК за задължения на „Атлетик Фест“ ООД за ДДС за данъчен период на месец юли 2020 г. в размер на 64 542,38 лв. и лихви – 26 803,86 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските за сумата от 2 950 лв., присъдени в полза на П. В. Д.. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател по делото няма спор за фактите, които са свързани със закупуване от „Атлетик Фест“ ООД на козметично оборудване за 387 254,34 лв. с договор № 83/18.07.2019 г., което заприходено по сметка 206. С договор за цесия от 16.12.2019 г., платен е аванс от 70 000 евро на 10.08.2019 г., а остатъка от 128 000 евро според погасителен план с месечна сума от 5 333 евро на всяко 10 – то число. Според касатора с договор за цесия от 16.12.2019 г., подписан с доставчика (кредитор) на оборудването „Beauty Med Solution“ SRL, „Атлетик Фест“ ООД в качеството на купувач и „Джорджио“ ООД в качеството на дебитор – цедент замества „Атлетик Фест“ ООД в задълженията му към посоченото румънско дружество – продавач на оборудването. Според касатора, за да отмени в тази част РА съдът е изложил неясни и лаконични мотиви, като сочи, че не е налице хипотезата на „укрити обстоятелства“ и се е позовал на противоречие при установяване на задълженията по ЗКПО и ДДС.

Касационният жалбоподател счита, че неправилно съдът е приел, че е налице „прикриване“ на договор за продажба на трето лице, без да се сочи кое точно лице е „продавач“. Освен това първоинстанционният съд е приел за необосновано формираното в РА на „Атлетик Фест“ ООД задължения по ЗДДС чрез непризнаване на правото на приспадане на ДДС във връзка с придобиването на оборудването при условията на вътреобщностно придобиване, както и се изтъква в касационната жалба, че не са изследвани действителните отношения между лицата. Съдът е обсъдил хипотезата на чл. 19, ал.1 ДОПК, че в конкретния случай тя не е приложима, като описаните действия попадат в хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК, при която от значение е недобросъвестно извършено на плащане и причинно – следствена връзка на това действие с намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице – чл. 14, т.1 или т. 2 ДОПК. За безспорно доказано касационният жалбоподател е приел преведения от „Атлетик Фест“ ООД аванс за козметичното оборудване на доставчика – румънското дружество, като е посочено през месец юли 2020 г. ВОП със знак минус в размер на 113 809 лв., издаден е и протокол по чл. 117 ЗДДС за самоначисляване на ДДС, като на 17.07.2020 г. „Атлетик Фест“ ООД е отписало цялото оборудване с отчетна стойност от 387 254,34 лв. от сметка 206 „Машини и оборудване“ на 17.07.2020 г. Касаторът твърди, че по отношение на напусналите патримониума на „Атлетик Фест“ ООД парични средства (аванс за оборудването), дружеството не е ангажирало доказателства, че процесната сума е използвана за плащане на разходи или задължения, свързани с осъществяваната стопанска дейност. Като аргумент в тази насока касаторът сочи и действието по отписването на козметичното оборудване.

Относно поведението на П. Д. в касационната жалба се изтъква, че единствената причина за несъбираемост на публичните вземания е поведението на управителя Д., като за всички средства и активи на „Атлетик Фест“ ООД е използван механизъм за отклоняване на средствата, вследствие на което приходната администрация е била лишена от възможността за събирането на задълженията на дружеството и в резултат на това имуществото му е намаляло. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу РА в същата част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер съгласно чл. 8 от Наредба № 09.07.2004 г., както и за платената такса за касационното обжалване.

Ответникът по тази касационната жалба П. В. Д. от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. П. Белелиева, я оспорва. Претендират се разноски по делото.

П. В. Д. от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. П. Белелиева обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА за установено задължение за корпоративен данък за 2020 г. в размер на 31 577,93 лв. и лихви – 10 306,86 лв. Релевират се оплаквания, че в обжалваната част съдебното решение е неправилно постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател сочи, че съдът е приел, че по отношение на управляваното и представляваното от жалбоподателя дружество е начислен допълнително корпоративен данък поради неправилно начислени амортизации за оборудване. Касационният жалбоподател излага оплакване, че в съдебния акт липсват мотиви защо съдът счита, че корпоративният данък е дължим, както и липсват мотиви, които да отразяват какво е прието за установено от фактическа страна по отношение на дължимия данък,въз основа на какви доказателства, както и как се прилагат към тях конкретни правни норми и как съдът е стигнал до извода за наличие на задължение за корпоративен данък.

Според касационния жалбоподател, както приходните органи, така и съдът не са успели да съберат всички доказателства, относими към правилното определяне на данъчни задължения, а събраните такива са тълкувани изцяло във вреда на жалбоподателя. Необосновано се счита, че как органите по приходите и съдът са решили да ангажират отговорността само на единия управител, който не е единствен.

В касационната жалба се съдържа и оплакване, че дори дадено дружество да има задължения, които са квалифицирани като „несъбираеми“, това не е достатъчно основание да се предприеме ревизионно производство срещу управителя по реализация на отговорността му за тези задължения. Подробно са разгледани в касационната жалба отделните хипотези на чл. 19, ал.1 и 2 ДОПК и във връзка с това се сочи, че в хода на цялото производство не е доказано по безспорен и категоричен начин нито виновното умишлено знание у страна на управителя, нито причинно – следствената връзка. Според касатора приходната администрация не е установила наличие на предпоставките по чл. 19, ал.1 и 2 ДОПК за ангажиране отговорността на управителя за задълженията на посоченото дружество. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението в обжалваната му част. Претендира се и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по тази касационна жалба директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, чрез юриск. А. Калоферова оспорва касационната жалба на П. Д., както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховна касационна прокуратура в представено писмено заключение и в съдебно заседание счита, че касационните жалби са основателни, а съдебното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика - София е неоснователна, а жалбата на П. Д. е основателна поради следните съображения:

В частта, в която е отменен РА за ангажиране на П. Д. отговорност по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК за ДДС в размер на 64 542,38 лв. и лихви – 26 803,86 лв. за данъчен период на месец юли 2020 г., първоинстанционният съд е приел, че не споделя приетото в РА, че са укрити обстоятелства – подаване на декларация със занижени задължения във връзка с „умишлено недобросъвестни действия“ на управителя. В тази връзка съдът посочва, че двете части на РА по отношение на ЗКПО и ЗДДС взаимно си противоречат. Приемането от приходните органи съдът счита че е неправилно, тъй като от една страна в РА е прието, че са налице предпоставките за начисляване на задължения по ЗКПО, изключва изводите за наличие на предпоставките за облагане по ЗДДС. Според съда органите по приходите са приели, че е налице „прикриване“ на договор за продажба на трето лице, без да се посочи кое точно лице е „продавач“, както и е и прието, че стоките не са използвани и не са били в патримониума на дружеството, представлявано от П. Д..

В съдебното решение е прието, че независимо от това, което е изложено по- горе, каквото и да е било действителното правно положение, посочените изводи на данъчните органи биха били обусловили извод за право на приспадане на данъчен кредит, както ако е налице препродажба от това дружество на свързаното с него лице, така и ако е налице изначална липса на воля за прехвърляне на козметичното оборудване от румънското дружество на „Атлетик Фест“ ООД. Затова и в частта по чл. 19, ал. 2 ДОПК съдът е направил извод, че приходните органи са приели, че оборудването е преминало в патримониума на „Атлетик Фест“ и оттам е отчуждено на трето лице. При наличие на така възприетото съдът е счел, че не би следвало да се направи извод, че са укрити обстоятелства, въз основа на които управляваното от жалбоподателя дружество не би имало право на приспадане на данъчен кредит. Отделен е въпросът според съда, че не са изследвани въобще какви са били действителните отношения с дружеството, за което е прието, че е правоприемник. Затова в съдебното решение се твърди, че не е налице субективният елемент за ангажиране отговорността на жалбоподателя по реда на чл. 19, ал.1 ДОПК, а и същото е прието от решаващия орган при административното обжалване от П. Д. на ревизионния акт.

По отношение на посоченото в РА, че недобросъвестно е отчуждено имущество на задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 или т. 2 ДОПК, съдът е приел, че няма доказателства паричните средства от продажбата да са постъпили в патримониума на дружеството, съдът е приел, че са хипотетични и приходните органи не са изпълнили задълженията си да докажат посредством пълно и главно доказване фактът на отчуждаване на имуществото от страна на жалбоподателя в полза на трето свързано лице и то безвъзмездно. В решението съдът е посочил, че тъй като липсват доказателства за връщане на козметичното оборудване в частта, в която сделката с румънското дружество е развалена, не може да се направи единственият възможен извод, че това оборудване е било отчуждено именно от представляваното от жалбоподателя дружество в полза на свързаното с него трето дружество. В тази връзка съдът излага мотив, че в ревизионното производство не са събирани доказателства относно това какво точно имущество е влязло в патримониума на това трето дружество, като тези мотиви съдът счита, че важат и за частта от оборудването, което не е било предмет на разваляне на договора.

При така мотивиране на решението съдът е отменил частично РА за ангажираната отговорност на същия на П. Д. по чл. 19, ал. 2 ДОПК за задължения за ДДС за месец юли 2020 г.

Решението в обжалваната част от директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София е правилно при доразвиване мотивите на първоинстанционния съд, както следва:

По делото няма спор за фактите и те правилно са установени от съда.

Установено е, че по сключен договор № 83/18.07.2019 г. „Атлетик Фест“ ООД е закупил от „Beauty Med Solution“ SRL козметично оборудване на стойност 235 000 евро д левова равностойност от 459 620,05 лв. Страните са се уговорили, че цената получателят ще заплати с отстъпка 37 000 евро при авансово плащане от 70 000 евро в срок до 10.08.2019 г., а останалата сума от 128 000 евро съгласно Приложение 1 към договора на 24 равни месечни вноски от по 5 333 евро на всяка 10 число от месеца, считано от 10.10.2019 г. Не се спори по делото, че са издадени фактури за авансовото плащане, а след това и за самата доставка на оборудването, както и е издаден протокол по чл. 117 ЗДДС за самоначисляване на данък, като това оборудване е заведено счетоводно с отчетната си стойност.

С договор за цесия от 16.12.2019 г. между „Beauty Med Solution“ SRL, „Атлетик Фест“ ООД и „Джорджио“ ЕООД, като последното е заместило в дълга на „Атлетик Фест“ ООД към румънското дружество – доставчик на процесното оборудване. Извършени са съответните счетоводни записвания, за което не се спори от приходните органи.

Не се спори по факта и на отписване на същото оборудване от „Атлетик Фест“ ООД, като ДМА от баланса на същото дружество в размер на 387 254,34 лв.

Въз основа на така описаните факти и обстоятелства по спорното право, неправилно с РА е прието, че следва да се начисли ДДС за данъчен период на месец юли 2020 г., приемайки, че ДДС по доставката незаконосъобразно е приспаднат от „Атлетик Фест“ ООД при отчитане на ВОП от Румъния. Издаден е в тази връзка РА на посоченото дружество и е прието, че с договора за цесия се е прикривала продажба и въпреки, че оборудването впоследствие е било отписано поради разваляне на доставката, тъй като според приходните органи нямало данни за връщане на оборудването на доставчика, както и че същото оборудване е отчуждено безвъзмездно в полза на „Джорджио“ ЕООД, правилно съдът е приел, че акта в тази му част е незаконосъобразен. В случая не е налице безвъзмездно отчуждаване на процесното оборудване в полза на „Джорджио“ ЕООД, тъй като вследствие на договора за цесия последното само е заместило „Атлетик Фест“ ООД в дълга към румънското дружество, т.е. това трето лице се е задължило да заплати остатъка от цената на „Beauty Med Solution“ SRL. Дали „Джорджио“ ЕООД е изплатило вместо „Атлетик Фест“ ООД цената на козметичното оборудване или не към румънското дружество, е неотносимо към отговорността на П. Д. по чл. 19 ДОПК.

По делото не се установява от П. Д. да са налице укрити факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие на които от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци на задълженото юридическо лице, отговаря за непогасеното му задължение лице, на което е или е бил управител, да се ангажира отговорността му по чл. 19, ал.1 ДОПК. В решението на решаващия орган при административното обжалване на РА също е прието, че не е налице хипотезата на чл. 19, ал.1 ДОПК по отношение на П. Д.. Наистина при установената фактическа обстановка по делото не се установява какво е укрил от приходните органи П.Димов, за да може да се ангажира по отношение на него отговорността по чл. 19, ал.1 ДОПК. Видно от данните по делото в счетоводството на юридическото лице, чийто управител е бил П. Д. са извършени осчетоводявания на продаденото от румънското дружество козметично оборудване и то е осчетоводено като ДМА по с/ка 206 „Машини и оборудване“.

Относно приложението на чл. 19, ал. 2 ДОПК за да се ангажира тази отговорност задължение е на приходните органи да установят недобросъвестност на ревизираното лице, което е извършило едно от следните действия:

• извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;

• извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Не се установява по делото, че П. Д. е изтеглил пари от каса или от банковата сметка на „Атлетик Фест“ ООД, нито че той е давал пари на същото дружество от личната си банкова сметка. Необосновани са твърденията на приходните органи, че сумата от 70 000 лв. заплатен аванс от посоченото дружество,не може да се приема, че представлява допълнителна парична вноска в същото дружество, защото такива данни и доказателства не са ангажирани от ревизиращите органи, нито това е установено от съдебно – счетоводната експертиза. От експерта е констатирано само, че първоначално е било налице осчетоводяване като ДМА на козметичното оборудване, както и че от оборотната ведомост на „Атлетик Фест“ ООД за период от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. е видно, че по с/ка 503 „Разплащателна сметка в лева“ дебитните обороти са в размер на 138 000 лв., както и че същата сума е осчетоводена. Установено е по делото, че с нареждане за превод от 12.08.2019 г. П. Д. е внесъл 138 000 лв. ( 70 000 евро) на румънското дружество.

С договор за цесия от 16.12.2019 г., подписан с доставчика (кредитор) на оборудването „Beauty Med Solution“ SRL, „Атлетик Фест“ ООД в качеството на купувач и „Джорджио“ ООД в качеството на дебитор – цедент, последният е заместил „Атлетик Фест“ ООД в задълженията му към посоченото румънско дружество – продавач на оборудването. Не е налице и „прикриване“ на договор за продажба на трето лице, без да се сочи кое точно лице е „продавач“, поради което в този смисъл настоящият съдебен състав поддържа в тази насока мотивите на решаващия административен съд и направеният от него извод, че РА е незаконосъобразен в частта, в която е ангажирана отговорността на П. Д. по чл. 19, ал.1 и 2 ДОПК за несъбрания от „Атлетик Фест“ ООД ДДС по повод закупеното от румънското дружество оборудване, първоначално отчетен като ДМА на задълженото юридическо лице.

В частта, в която е отхвърлена жалбата на П. Д. по ЗКПО, несъответни с доказателствата по делото е приетото от първостепенния съд, че правилно с РА е ангажирана отговорността на Д. по чл. 19, ал. 2 ДОПК за посоченото данъчно задължение, установено с РА на „Атлетик Фест“ ООД, но несъбрано.

Както вече се посочи по- горе, за да се ангажира отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК е необходимо от една страна да се установи, че съответният управител е извършил недобросъвестно плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Нито едно от тези обстоятелства не е установено в хода на ревизията или в съдебното производство. При липсата на данни за безвъзмездно отчуждаване от управителя Д. на спорния актив на „Атлетик Фест“ ООД, не е налице основание за ангажиране на личната отговорност на управителя по чл. 19, ал. 2 ДОПК. В правото на румънското дружество е да търси незаплатената част от козметичното оборудване от встъпилия в дълга на „Атлетик Фест“ ООД трето лице – „Джорджио“ ООД. Свързаността между двете дружества на основание § 1, т. 3, б. „в“ от ДР на ДОПК не води до извод за ангажиране отговорността на П. Д. по чл. 19 ДОПК.

Затова неправилно е прието от първостепенният съд, че правилно с РА е ангажираната отговорността на П. Д. за корпоративен данък за 2020 г., тъй като това не съответства на доказателствата по делото, нито на законовите предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 19, ал. п2 ДОПК за управителя Д..

С оглед изложеното решението в обжалваната част от П. Д. за ангажиране на отговорността му по чл. 19 ДОПК за корпоративния данък за 2020 г. на „Атлетик Фест“ ООД, е неправилно постановено и са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Затова в тази част обжалваното решение подлежи на отмяна на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК. На основание чл. 221, ал. 1 АПК следва в посочената част да се постанови друго решение по съществото на спора, с което РА в частта, в която на П. Д. е ангажирана отговорността по чл. 19 ДОПК за задължение на „Атлетик Фест“ ООД за несъбран корпоративен данък за 2020 г., е незаконосъобразен и подлежи на отмяна.

В частта за разноските решението следва да бъде отменено за сумата на 1 977 лв. (1 010,82 евро).

Предвид изхода на делото на П. Д. следва да се присъдят направените пред първоинстанционния съд разноски в размер на 1 508,31 евро, както и за настоящата касационна инстанция разноски в общ размер на 1 171,83 евро.

На Националната агенция за приходите предвид изхода на делото не се дължи присъждане на разноски, въпреки направената претенция в касационната жалба.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение