Определение № 50206 от 15.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3632/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от Е. Е. Д. чрез неговия процесуален представител адв. Р. Д. за изменение на постановеното по делото определение № 278 от 21.06.2022 г. по гр.д. № 3632/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. в частта за разноските. Молителят поддържа, че с оглед изхода на делото съдът неправилно е определил размера на адвокатското възнаграждение, което следва да се заплати от жалбоподателя. Счита, че съдът е присъдил само 1000 лв. разноски, което не е в пълен размер от общо поисканите 1500 лв., за което е представен по делото списък по чл. 80 ГПК и разписка за получено адвокатско възнаграждение в този размер. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна П. Е. Д., чрез процесуалния си представител адв. С. К., в който оспорва нейната основателност. Счита, че съдът правилно е присъдил само сторените разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид: С определение № 278 от 21.06.2022 г. по гр.д. № 3632/2021 г. по описа на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване по подадената от П. Е. Д. касационна жалба срещу въззивно решение № 262613 от 29.04.2021 г. по в.гр.д. № 3494/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 280973 от 20.11.2019 г. по гр.д. № 255/2008 г. на Софийски районен съд, с което е изнесен на публична продан допуснатият до делба между съделителите Е. Е. Д., Ц. Е. Д. и П. Е. Д. недвижим имот, представляващ апартамент № ....., находящ се в [населено място], р-н „К.”,[жк], [жилищен адрес] вх.”....”, ет...... С това определение съдът се е произнесъл по отговорността за разноски, като е осъдил П. Е. Д. да заплати на Е. Е. Д. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 1000 лв. Неоснователно е искането за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските. Осъждането на касаторката П. Е. Д. да заплати разноски в размер на 1000 лв. за касационното производство е закономерен резултат от недопускането на касационната й жалба до разглеждане по същество, тъй като в този случай ответникът има право на разноски – чл. 78, ал. 3 ГПК. Разноските са своевременно поискани с отговора на касационната жалба. Своевременно са представени и доказателства за заплащането им – разписка, в която е отбелязано, че сумата от 1000 /хиляда/ лв. е платена за подготвяне и подаване на отговор на касационната жалба и 500 /петстотин/ лева за процесуално представителство пред ВКС по подадената касационна жалба. Представен е и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Съставът на ВКС, за да присъди в определението си сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., е съобразил, че правната помощ за защита пред ВКС се е изразила само в изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба, без явяване в открито съдебно заседание. При това положение, доколкото исканото допълнително възнаграждение в размер на 500 лв. е изрично уговорено между страните за процесуално представителство пред ВКС, извън изготвянето и подаване на отговор на касационната жалба, а такова не е осъществено, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Предвид изложеното, съдът не следва да се произнася по възражението за прекомерност на ответната страна, тъй като същото е предявено при условията на евентуалност – в случай, че молбата бъде сметната за основателна. Водим от гореизложеното съдът