Определение № 218 от 20.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4944/2024 г.

за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молбата на К. Р. И. и М. Р. И., подадена чрез адвокат Г. К. от САК, за отмяна на влязлото в сила решение № 1052/02.03.2023г., постановено по в.гр.д. № 2821/2022г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 20219772 от 07.12.2021г. постановено по гр.д. № 74009/2017г. по описа на СРС. С последното на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД са отхвърлени предявените от молителите, в качеството им на наследници по закон на Р. Й. И., починал на 07.08.2017г., срещу Р. В. М. искове за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 23.06.2017г., обективиран в Нотариален акт № ******г., с който наследодателят, действащ чрез пълномощника си Р. В. М., е прехвърлил на ответницата по молбата собствените си ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. ********** – апартамент ***, находящ се в гр. С., район И., ж.к. „С. Т.“, бл. ***, ***, *** срещу поето от приобретателката задължение да гледа и издържа прехвърлителя до края на живота му, поради неизпълнение на задължението за полагане на грижи; на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на същия договор поради липса на основание за сключването му; както и на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на договора поради липса на съгласие на прехвърлителя. В молбата си молителите поддържат, че поради нарушаване на съответните правила са били ненадлежно процесуално представлявани във въззивното и в касационното производство – основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5, пр.2 ГПК. Твърдят, че надлежно са учредили представителна власт на адвокат Б., която да предяви исковете от тяхно име и да ги представлява пред първата инстанция; че последната след приключване на първоинстанционното производство не ги е уведомила за съдържанието и последиците на съдебния акт и ги е заблудила, че делото е „спечелено“; че без надлежно учредена представителна власт адвокат Б. е инициирала въззивно, а впоследствие и касационно производство, представяйки пълномощни, които те не са подписвали; че не са получавали никакви съдебни книжа и не са участвали в така образуваните въззивно и касационно производства, както и не са уведомявани от адвокат Б., в това число и за приключване на производството по исковете и влизане в сила на първоинстанционното решение. Досежно момента на узнаване на решението молителите твърдят, че молителката К. Р. е разбрала за решението на 30.05.2024г. след направена консултация с адвокат К. и на същата дата е депозирала молба в СРС за снабдяване със заверен препис от решението, който й е предоставен на 10.06.2024г. Считат, че датата 30.05.2024г. е моментът, в който и двамата молители са узнали за решението и това е началото на тримесечния срок за подаване на настоящата молба за отмяна. Искането е да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответникът - Р. В. М., в подаден чрез адв. В. Н. от САК писмен отговор, взема становище за недопустимост на молбата поради просрочие. Счита, че моментът на узнаване на решението от страна на молителите е най-късно 23.04.2024г., когато молителят М. Р. И. е депозирал пред СРС молба с искане да бъде снабден със заверени преписи по делото. В условията на евентуалност – взема становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, приема следното: Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението - в случаите по чл.303, ал.1, т.5 и 6 и чл.304 ГПК. В случая с оглед данните по делото, молителят М. Р. И. е узнал за решението най-късно на 23.04.2024г., когато е депозирал пред СРС молба с искане да бъде снабден със заверени преписи от делото, като същата е приложена на лист 200 от първоинстанционното дело. Липсват надлежно въведени твърдения, както и доказателства за друга по-ранна дата на узнаване. Липсват също и твърдения, а и доказателства, същият да е уведомил към този момент своята сестра за приключване на производството. Обстоятелството, че двамата молители са брат и сестра и са посочили един и същ адрес, не е от естество да обоснове категоричен извод, че и молителката И. е разбрала за решението на тази дата. Предвид това съдът намира, че за молителят И. срокът по чл.305, ал.1, т.5 ГПК е започнал да тече от дата 23.04.2024г. и е изтекъл на 23.07.2024г. /вторник – работен ден/. Молителката К. Р. И. е узнала за влязлото в сила решение най-късно на 30.05.2024г., когато е депозирала молба в СРС за снабдяване със заверен препис от решението. Молбата е приложена на лист 202 от първоинстанционното дело. По делото липсват надлежно въведени твърдения, както и доказателства за друга по-ранна дата на узнаване. С оглед на това съдът приема, че за молителката И. срокът по чл.305, ал.1, т.5 ГПК е започнал да тече от дата 30.05.2024г. и е изтекъл на 30.08.2024г. /петък – работен ден/. Молбата за отмяна е подадена от двамата молители на 13.08.2024г. При съобразяване на гореизложеното, както и на качеството на молителите на обикновени другари в процеса, съдът намира, че подадената от молителя И. молба за отмяна на въззивното решение в частта за отхвърляне на предявените искове за разваляне, а в евентуалност - за прогласяване нищожността, на разпоредителната сделка до размер на ¼ идеална част от процесния имот, е недопустима като просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане. Молбата на К. Р. И. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение в останалата му част, е редовна и допустима - отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна – в конкретния случай се поддържа основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр.2 ГПК, подадена е в срок, внесена е дължимата държавна такса и е връчен препис на насрещната страна. Молителката И. е поискала допускане на съдебна експертиза, с която да се установи неин ли е подписът, положен върху пълномощните и договорите за правна защита и съдействие, приложени по въззивното и по касационното производство. Съставът на Върховния касационен съд намира, че доказателственото искане следва да се остави без уважение. Инцидентно, в производството за отмяна, Върховният касационен съд няма правомощия да прецени дали документите са истински, вкл. упълномощителната сделка, дори при поддържано основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 5 ГПК. С оглед на разликата в обхвата на понятието неистински документ по смисъла на чл. 93, т. 6 НК и това, залегнало в гражданско процесуалното право, съответно в трайната практика на ВКС, включително и по приложението на чл.231, ал.1, б.в” ГПК(отм.), в разпоредбите на действащия понастоящем ГПК (ДВ бр.59/20.07.2007 г.) в чл. 301, ал. 1, т. 2 ГПК, законодателят е предвидил възможност да се иска отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи „неистинност на документ” и този ред не е отмяната по чл. 303 ГПК. Употребата на понятието „подправен документ” в тази хипотеза е изоставено (срв. мотивите към т. 3 на ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Документ, върху който е основано решението по см. на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, съответно чл. 231, ал. 1, б. „в“ ГПК (отм.), е не само този, въз основа на който е разрешен материалноправният спор, но и онзи, който обуславя наличието на процесуалните условия за съществуване и за надлежно упражняване на иска (така и съдебната практика по приложението на разпоредбата в двете редакции). Разясненията в т. 11 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС не касаят случаи на неистинност на документи, дори това да е твърдението на молителя, за да обоснове довода, че е било нарушено правото му на участие в процеса. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение