Определение № 102 от 05.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 149/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от адв. М. И. Д. от САК като процесуален пълномощник на И. Д. И., срещу определение от 15.11.2018 г. по в.гр.д. № 378/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което е отхвърлена молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановено по делото решение в частта за разноските. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението по чл.248 ГПК, с което е отказано присъждане на адвокатски хонорар, определен по реда на чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. за осъществено от адвокат Д. процесуално представителство на въззиваемия пред въззивната инстанция. По съображения в жалба се иска отмяна на атакувания съдебен акт и осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати в полза на адв. Д. сумата 1310 лв. – адвокатски хонорар. От страна на ответника по жалбата ЗК ЛевИнс АД-София не е постъпил писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок и е процесуално допустима. За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Апелативен съд – София е приел, че независимо от своевременно направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на процесуалния пълномощник на ищеца и представения списък по чл.80 ГПК, не са налице предпоставките за уважаването му. Съдът е мотивирал това свое становище с това, че след като ищецът не попада в кръга на лицата по чл.83 ал.2 ГПК, както е преценил първоинстанционният съд, то той не попада и сред лицата, подлежащи на оказване на безплатна адвокатска помощ, очертани в чл.38, ал.1 ЗАдв. Следователно не са налице предпоставки за възлагане в тежест на ответника отговорността за заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Определението е неправилно. Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл.38, ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1-3 на чл.38, ал.1 ЗАдв., като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. В случая, във въззивното производство е представен такъв договор. Отразеното в договора основание за оказване на безплатна правна защита е чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. – материално затруднено лице. В хода на въззивното производство насрещната страна не е въвела възражение за липса на предпоставките за договаряне на безплатна правна помощ, нито е представила доказателства опровергаващи основанието по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., поради което съдът не следва да преценява валидността на сключения между въззиваемия и процесуалния му представител договор за правна защита. В горния смисъл е и константната практика на ВКС по приложение на чл.38, ал.2 ЗАдв., надлежно публикувана в правно- информационните системи. Предвид горното и съобразно изхода по спора пред въззивната инстанция, в полза на адвоката-процесуален представител на ищеца, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1 310 лв за оказаната на въззиваемия безплатна правна помощ за въззивното производство, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение