Определение № 235 от 17.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4737/2018 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е на 18.07.2019г. молба от З. Е. М. от [населено място], Област К., чрез пълномощник адв. З. В. за допълване на определение № 389 от 17.07.2019 г. по гр.д. № 4737/2018 г. на Върховния касационен съд, I г.о. в частта му за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещните страни не са изразили становище по това искане. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното: С определение № 389 от 17.07.2019 г. по гр.д. № 4737/2018 г. на ВКС, I г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 178 от 27.07.2018 г. по гр.д. № 145/2018 г. на Кюстендилския окръжен съд по подадената против него касационна жалба от К. Б. М. и М. К. М., конституирана като трето лице – помагач на ответника. Молителят в настоящото производство З. Е. М. е подала чрез адв. З. В. отговор на касационната жалба, към който е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 30.10.2018 г. и списък на разноските по чл. 80 ГПК, видно от които за изготвяне на отговора молителката е заплатила адвокатски хонорар в размер на 1000 /хиляда/ лева. В подаденият писмен отговор вх. № 7959 от 07.11.2018 г., изрично е направено искане за присъждане на разноските за касационното производство. С определението си по чл. 288 ГПК съдът е пропуснал да се произнесе по това искане. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Налице са основанията, визирани в чл. 78, ал. 3 и ал.10 ГПК, поради което същата следва да бъде уважена, като К. Б. М. и М. К. М., бъдат осъдени да заплатят на З. Е. М. сумата 1000 /хиляда/ лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция. Водим от гореизложеното съдът