Определение № 3715 от 23.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2167/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. С. С. и И. С. С., против определение № 1207 от 14.03.2024 г. по гр. дело № 981/2024 г. на ВКС, II г. о., което е оставена без разглеждане като недопустима подадена от тях на 03.10.2023 г. молба за отмяна от 03.10.2023 г. на влязло в сила решение от 13.10.2017 г. по гр. дело № 26709/2014 г. на Софийски районен съд, а образуваното въз основа на нея производство – прекратено, като са им възложени и направените от другата страна по производството разноски от 2000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното определение поради погрешна преценка на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение от 13.10.2017 г. по гр. дело № 26709/2014 г. на СРС, което основание следвало от влязло в сила постановление за възобновяване и спиране на наказателно производство от 19.07.2023 г. по пр. пр. № 4150/2021 г. на СРП. От посоченото постановление се установявало, че е налице престъпно деяние поради съставяне и използване на неистински частен документ, представляващ опис-декларация на полските имоти на В. А. К., въз основа на който е било издадено решение на Поземлена комисия от 2002 г. и ревандикационният иск на ответниците по молбата за отмяна е бил уважен с решението, чиято отмяна се иска. Излагат съображения, че присъденото с обжалваното определение възнаграждение на другата страна е прекомерно и не се установява реалното му плащане. Искат отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски. Ответниците С. К. Д.-С., С. Д. К., К. Д. Д. и Т. З. Д. в законоустановения срок са подали отговор на частната жалба, възразявайки че прокурорското постановление за възобновяване и спиране на наказателното производство не представлявало „надлежен ред“ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, а и влязлото в сила решение не се основавало на опис-декларацията. Навеждат възражение за недопустимост на молбата за отмяна и поради подаването й след законоустановения срок. Претендират разноски. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Извънинстанционното производство по отмяна по чл. 303 ГПК е средство за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни актове само на изчерпателно изброените в закона основания. В чл. 306, ал. 1 ГПК, като условие за редовност, е предвидено задължението за страната за посочване в молбата на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК е недопустима – така и тълкувателните разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В случая молителите са се позовали на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, като са заявили, че решението, чиято отмяна искат, е основано на неистински документ – опис-декларация на полските имоти на В. А. К.. За този документ е било образувано досъдебно производство по пр. пр. № 4150/2021 г. по описа на СРП, но тъй като извършителят е останал неоткрит, наказателното производство е било спряно с постановление за възобновяване и спиране на наказателното производство от 19.07.2023 г. на прокурор при СРП. В мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по тълк. дело № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че установена неистинност на документ по надлежен съдебен ред означава установена неистинност на документа с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК за случаите, когато наказателното производство е изключено по посочените причини в НПК. В този смисъл още и Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 60136 от 08.11.2021 г. по гр. дело № 2289/2021 г. на ВКС, I г. о., решение № 601 от 21.07.2021 г. по гр. дело № 2577/2021 г. на ВКС, III г. о., решение № 13 от 30.01.2015 г. по т. д. № 3226/2014 г. ва ВКС, I т. о., определение № 341 от 06.07.2017 г. по гр. дело № 2100/2017 г. на ВКС, IV г. о., определение № 6 от 07.01.2014 г. по гр. дело № 7797/2013 г. на ВКС, IV г. о., и други. Следователно образуваното досъдебно производство срещу неизвестен извършител по чл. 309, ал. 1 НК и издаденото постановление за възобновяване и спиране на наказателното производство от 19.07.2023 г., с което на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК наказателното производство е било спряно, тъй като извършителят на престъплението не е разкрит, не могат да очертаят основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Фактическите изводи на прокурора, че е установено по безспорен начин, че документът, представляващ опис-декларация на полските имоти на В. А. К., не е бил съставен от нея и представлява неистински частен документ, не са обвързващи спрямо гражданския съд, който разглежда молбата за отмяна. Освен това прокурорските актове, за разлика от съдебните, не се ползват със сила на пресъдено нещо. Допустимостта на извънредното производство е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания. Следователно след като не се твърди да е налице с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, и липсват доказателства за това, молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е недопустима. Релевираните от частните жалбоподатели фактически твърдения в молбата не могат да бъдат подведени и под никое от другите лимитативни основания. Изложеното обуславя недопустимостта на производството по молбата за отмяна. Ето защо, обжалваното определение, с което ВКС е оставил молбата за отмяна на И. С. и Г. С. без разглеждане и е прекратил производството, е правилно и следва да бъде потвърдено. За пълнота на изложението следва да се посочи, че възражението на ответниците по молбата за недопустимост на производството и поради изтичане на законоустановения срок е неоснователно. Същият е ясно уреден от законодателя в чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК – тримесечен срок, считано от деня на влизане в сила на решението или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила, а молбата за отмяна е подадена на 03.10.2023 г. при твърдения за установяване на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК с прокурорско постановление за възобновяване и спиране на наказателното производство от 19.07.2023 г., с което обаче не се извежда твърдяното основание за отмяна на влязлото в сила решение. При този резултат на ответниците по частната жалба, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да се присъдят сторените по производство разноски от 1200 лева, представляващи уговорено и заплатено от тях адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.06.2024 г. По направеното от частните жалбоподатели възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъденото на ответниците по молбата адвокатското възнаграждение от 2000 лева с обжалваното определение компетентен да се произнесе е съставът на ВКС, постановил съдебния акт, чието изменение в частта му за разноските се иска по реда на чл. 248 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.