Определение № 103 от 17.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 377/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частната жалба на М. В. В. от [населено място], подадена чрез пълномощника и - адв. В.В. -САК, против въззивно определение на Русенския окръжен съд № 988/ 04.11.2013 год., по в.ч.гр.д.№ 1109/2013 год., с което е потвърдено определение на Русенския районен съд № 6511/10.09.2013 год., по ч.гр.д.№ 6820/2011 год. за оставяне без разглеждане молбата и, основана на чл.420, ал.1 ГПК, с вх.№ 38068/ 11.07.2013 год. за спиране на евентуалното принудително изпълнение по издадения въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 4660/09.08.2011 год., срещу нея, като длъжник изпълнителен лист от 10.08.2011 год.. Ответната по частната касационна жалба страна [фирма], гр.София е възразила по допустимостта на предприетото касационно обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания и в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната касационна жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса. Обстоятелството, че предмет на същата е процесуалноправен въпрос, свързан с допустимостта на касационното обжалване на постановения от въззивния съд съдебен акт, поставен под т.8 с разпореждане на Председателя на ВКС от 11.02.2013 год. за разрешаване от ОСГТК на ВКС, поради съществуващо противоречие в практиката на ВКС и въз основа на същото е образувано тълкувателно дело № 4/2013 год., налага правен извод, че в случая са налице предпоставките на чл.292 ГПК за спиране на производството по делото. Водим от горното, състав на второ търговско отделение на ВКС