Определение № 10095 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9958/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. вр. чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба „Тедикал“ ЕООД, ЕИК 204312490, чрез адв. Д. Симеонов, срещу разпореждане № 25210 от 23.06.2026 г. по адм. дело № 143/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е върната като нередовна подадена от „Тедикал“ ЕООД частна жалба. В частната жалба срещу горепосоченото разпореждане се поддържа неправилност на същото и се иска неговата отмяна и връщане на делото на административния съд с цел продължаване на съдопроизводствените действия. Развиват се доводи в подкрепа на твърденията. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, обжалваното разпореждане и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С определение № 16045/27.04.2026 г., постановено по адм.д. № 143/2025 г. по описа на Административен съд – София-град е оставено без разглеждане искане на „Тедикал“ ЕООД за възстановяване на срок за касационно обжалване. Определението е обжалвано с частна жалба. Същата е съдържала нередовности, които е следвало да бъдат остранени – на жалбоподателя е указано с разпореждане № 20392/26.05.2026 г. да внесе държавна такса в размер на 76,67 евро по сметка на Върховния административен съд, дължима на основание чл. 235а от АПК, както и да приложи разписката в деловодството на Административен съд – София-град. Посочено е и че страната следва да приложи изрично пълномощно за процесуално представителство пред Върховния административен съд. С оглед на това, че указанията на административния съд не са били изпълнени в срок, с обжалваното в настоящото производство разпореждане № 25210 от 23.06.2026 г. частната жалба е върната на страната на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК. Обжалваното разпореждане е правилно като краен резултат, но следва да бъдат взети предвид следните коригиращи мотиви: Изискванията по чл. 212-213 от АПК са процесуални изисквания за редовност на всяка частна жалба, императивно заложени в закона, за които съдът е длъжен да следи служебно. При неотстраняване на тези нередовности в указания от първата инстанция срок и в цялост, частната жалба се връща на подателя й - чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 231 от АПК. В случая е безспорно непредставянето на доказателство за заплатена държавна такса. Затова и правилно е прието от административния съд, че частната жалба подлежи на връщане. По отношение на указанието на първоинстанционния съд, че страната е следвало да приложи и изрично пълномощно за извършване на процесуални действия пред Върховния административен съд, настоящият състав не намира същото за правилно, макар и да не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от доказателствата в кориците на делото е представено пълномощно, в чийто предмет попадат процесуалните действия пред Върховния административен съд. Действително, пълномощното, издадено от „Тедикал“ ЕООД към адв. Д. Симеонов, е общо – посочено е, че процесуалният представител има право „да представлява Дружеството пред съдилищата в страната“. В това число влиза и Върховният административен съд. Общото упълномощаване, що се касае до институционален или предметен обхват, дава право на упълномощения да представлява своя доверител по неопределен кръг дела, които би завел или биха били заведени срещу него. Общото пълномощно дава право на упълномощения да извършва надлежно от името и за сметка на упълномощителя всички съдопроизводствени действия освен тези, за които законът изисква изрично упълномощаване. Законодателят изрично е посочил кои процесуални действия пълномощникът с общо пълномощно не може да извърши – чл. 34, ал. 2 и 3 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК. Нормата е ограничителна и разширителното й тълкуване е недопустимо. Тогава, когато законът не изисква изрично пълномощно, и по делото вече е приложено пълномощно за съответния процесуален представител, не е необходимо да се изисква повторно такова при подаване на касационната жалба. Този извод следва и от изричната разпоредба на чл. 34, ал. 4 от ГПК, съгласно която пълномощното има сила до завършване на делото във всички инстанции, освен ако не е уговорено друго. В случая по делото е представено пълномощно на процесуалния представител на „Тедикал“ ЕООД, който е осъществявал процесуалното му представителство на първата инстанция. Това пълномощно е общо и следователно включва извършването на всички процесуални действия освен тези, за които се изисква изрично пълномощно. Поради неизпълнението на указанието за внасяне на държавна такса по делото, разпореждането е правилно. По изложените съображения и на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК, във вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,