Определение № 173 от 27.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 658/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК – във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 66, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба (означена още и като „касационна”) с вх. № 22079/4.ХІІ.2019 г. на „Пи Ейч Ай” АД-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 3686 на Софийския апелативен съд, ГК, Х-и с-в, от 8.ХІ.2019 г., постановено по гр. дело № 2607/2019 г., с което е била оставена без уважение предходна частна жалба на това търговско дружество против първоинстанционното определение № 1576/18.ІІІ.2019 г. на СГС, ТК, с-в VІ-5, по т. д. № 3409/2017 г.: за отказ - по реда на чл. 66, ал. 2 ГПК – да бъде възстановен срок за подаване на отговор на исковата молба /по чл. 131, ал. 1 ГПК/, инициираща образуването на исково производство по чл. 649, във вр. чл. 647,ал. 1, т. 6 ТЗ /при цена на иска 34 061.70 лв./. Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение - „като неотговарящо на духа и буквата на закона”, търговецът настоящ частен жалбоподател претендира отменяването му, инвокирайки довод, че срокът за подаване на отговор по исковата молба на синдика на „Кик-Дизайн” ООД (в Н.) сe е оказал пропуснат, понеже връчването на преписа от нея с приложенията е било извършено „на лице, което не е съдебен адресат”, а също и защото на служителя П. Д. била „връчена призовка без задължение да предаде”. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК синдикът на ответното по частната жалба „Кик-Дизайн” ООД (в несъстоятелност) писмено е възразил по основателността на наведеното в нея бланкетно оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна жалба на „Пи Ейч Ай” АД-София, ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. При съобразяване на императивното изискване молбата за възстановяване на срок да се основава във всички случаи на твърдение, че пропускането му е резултат „на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее”, съставът на САС е приел в конкретната хипотеза, че осъщественото връчване на преписа с приложенията от исковата молба на синдика на „Кик-Дизайн” ООД (в Н.) и на указанието към него за подаване на отговор е станало по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК: т.е. „на всеки служител или работник, който е съгласен да приеме” книжата. При липсата на спор, че означеният като „дизайнер” във върнатия отрязък от съобщението до търговеца настоящ частен жалбоподател П. Д., е имал качеството на негов служител, въззивната инстанция е заключила, че онова което в една процедура се явява „стандарт”, не може същевременно да се окаже „особено непредвидено обстоятелство, което страната да не е могла да преодолее”. Решаващият правен извод на САС за редовност на проведената процедура по чл. 50, ал. 3 ГПК е правилен /законосъобразен и обоснован/, поради което ще следва да бъде споделен. Ирелевантен е доводът на търговеца настоящ частен жалбоподател, базиран върху процесуалната разпоредба на чл. 40 ГПК, чието заглавие е „Съдебен адресат”, щом като за връчването на съдебни книжа на търговци и юридически лица има специално съдопроизводствено правило: това на чл. 50 ГПК. Без значение са както вътрешните отношения между управляващите и работниците и служителите в „Пи Ейч Ай” АД (вкл. липсата на изрично упълномощаване за дизайнера П. Д. да получава съдебни книжа), така и конкретната причина за неизпълнението на поетото от него процесуално задължение да предаде преписа от исковата молба с приложенията на законния представител на акционерното дружество. В заключение, съгласно чл. 2, т. 7 от Наредба № 7/22.ІІ.2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс, издадена от министъра на правосъдието, връченото на служителя П. Д. представлява Приложение № 7 от същата, включващо разписка, в която след „2 Получател” задължително се съдържа реквизита „Със задължение да предам:”. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение