Определение № 354 от 27.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4434/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. Т. Т. и В. И. Т. чрез пълномощника им адв. Т. Т. срещу определение № 1221 от 30.06.2014г. на Хасковски окръжен съд по ч.гр.д. №513/2014г., с което е върната частната им жалба срещу определение № 672 от 20.06.2014г. по същото дело. В частната жалба се поддържа, че определението е постановено от състав, в чийто прерогативи не се включва възможността за проверка допустимостта или недопустимостта на адресираната до ВКС частна жалба. На второ място са развити съображения за допустимост на касационен контрол, независимо от приетото в т.8 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато се касае до нищожен съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирани лица. Разгледана по същество е неоснователна. С разпореждане от 29.01.2014 г. на Димитровградски районен съд по ч. гр.д. № 107/2014 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по искане на [фирма] срещу длъжниците П. Т. Д., Я. И. Ч.-Д., Х. Т. Т. и Върбинка Г. Т.. С определение № 672 от 20.06.2014 г. по ч. гр.д. № 513/2014 г. на Хасковски окръжен съд това разпореждане е потвърдено. Подадена е от Х. Т. Т. и В. Г. Т. частна касационна жалба срещу акта на Хасковски окръжен съд. С обжалваното определение № 1221 от 30.06.2014г. Хасковски окръжен съд е върнал частната жалба като е приел, че тя е процесуално недопустима, понеже постановеното от него въззивно определение не подлежи на касационно обжалване предвид указанията в т.8 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира обжалваното определение за правилно. Подадената от Х. Т. Т. и В. Г. Т. частна касационна жалба е насочена срещу въззивно определение на Хасковски окръжен съд, което е постановено в производство по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Според задължителните указания в т.8 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, обявено на 18.06.2014г., въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. При това разрешение частната касационна жалба се явява процесуално недопустима и правилно е върната от въззивния съд. Не могат да бъдат споделени съображенията в частната жалба, че съдът, администриращ жалбата, няма право да преценява дали атакувания акт подлежи на обжалване. Съгласно чл. 286, ал.1, т.3 ГПК касационната жалба може да бъде върната поради това, че обжалваният въззивен акт не подлежи на обжалване, а именно такъв е настоящия случай. По тези съображения обжалваният акт следва да бъде потвърден. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.