Определение № 82 от 15.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1808/2020 г.

Производството е по чл. 282. Касаторът В. Г. С. е депозирал молба вх.№ 2180 от 17.03.2020 г. с искане за спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 13 от 21.01.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 510/2019 г. по описа на ОС – Ловеч в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на М. П. Н. сумата 300 лева – разноски за въззивното производство. С разписка № 0200010634221540 от 16.03.2020 г. е внесена сумата 300 лева по сметка на Върховния касационен съд (което е потвърдено и в резултат от извършената служебна проверка). Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че молбата е процесуално допустима, но по същество – неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 282, ал. 2 ГПК (тъй като подаването на касационна жалба не спира изпълнението на въззивното решение) жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението, като представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението, когато е атакувано решение за присъдено парично вземане, се е равно на присъдената сума. С т. 1 от ТР № 6 от 23.10.2015 г. по тълк.д.№ 6/2014 г. на ВКС, ОСГТК е разяснето, че в понятието „присъдена сума” се включват уважените от съда за конкретна сума главни и акцесорни вземания, предмет на предявения иск. Понятието не обхваща както относително определени и променливи във времето вземания (като акцесорното вземане за лихви, изтекли след предявяване на иска), така и вземането за присъдените с невлязлото в сила въззивно решение разноски. Разяснено е, че вземането за разноски не подлежи на изпълнение преди въззивното решение да влезе в сила. Обяснението за това е, че произнасянето на съда по разноските е подчинено на специални правила и в тази част решението има характер на определение (арг. от чл. 248, ал. 3 ГПК), поради което подлежи на изпълнение едва след влизането му в сила. Преди този момент не е допустимо издаването на изпълнителен лист въз основа на тази част от съдебния акт. С други думи – тъй като невлязлото в сила въззивно решение не подлежи на изпълнение в частта относно присъдените разноски, то в тази му част актът не подлежи на спиране при условията на чл. 282 ГПК. Ето защо подадената молба следва да бъде оставена без уважение, а внесеното обезпечение - да бъде върнато по посочена от молителя банкова сметка. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение