Определение № 2864 от 04.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4740/2024 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Би Привилиджт 1“ ООД, чрез адв. Л. Ч. /надлежно упълномощен/, срещу определение № 4080 от 17.09.2024 год., постановено по гр. дело № 2040/2024 год. на ВКС, ІІІ г. о., ГК, в частта му, в която е допълнено постановеното по посоченото дело определение № 3497 от 08.07.2024 год. в частта за разноските, като Териториално поделение на Националния осигурителен институт /НОИ/ – София-град е осъдено да заплати на „Би Привилиджт 1“ ООД направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. Частният жалбоподател поддържа, че разноски следва да се присъждат в тежест на бюджета на юридическо лице, към което се числи съответният административен орган. В случая молбата за отмяна била подадена от административен орган – директора на Териториално поделение на НОИ – София-град, който обаче не формирал имущество, от което да бъдат изплатени присъдени разноски. Сочи, че ГПК не съдържа норма, която да урежда въпроса в чия тежест следва да се присъждат разноските, когато правният спор е неоснователно предизвикан от административен орган, т.е. от лице, което няма гражданска правосубектност, като най-близкият сходен случай е уреден в чл. 143, ал. 1 АПК. Териториалните поделения на НОИ не са юридически лица, а са структурни единици на НОИ и функционират като част от цялостната му организация – чл. 3, ал. 1 КСО, чл. 2, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт. Счита, че с оглед чл. 11, ал. 3 и 5 от Закона за публичните финанси, директорът на Териториално поделение на Нои има ограничени правомощия и не оперира като представител на отделно юридическо лице. Ответникът по частната жалба Териториално поделение на НОИ – София град счита, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ГПК акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Участието като страна в гражданския процес предполага наличие на процесуална правоспособност – чл. 27 ГПК. Процесуално правоспособни по правило са физическите лица и юридическите лица, а съгласно чл. 27, ал. 2 ГПК – и държавните учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджет /т.е. имат самостоятелна сметка в банка/. Страна – ищец или ответник в исково производство, може да бъде и формирование/образувание, на което е призната процесуална правоспособност със специален закон или с изрична правна норма. В разглеждания случай въпросът за правосубектността на молителя Териториално поделение на НОИ – София град е разрешен от тричленния състав на ВКС в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ГПК. НОИ е юридическо лице – чл. 33, ал. 2 КСО, като се състои от централно управление и териториални поделения – чл. 9, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ. Съгласно разпоредбите на чл. 30, ал. 2 и 3 КСО, първостепенен разпоредител с бюджета на държавното обществено осигуряване е управителят на НОИ, а второстепенни разпоредители с бюджета на държавното обществено осигуряване в териториалните поделения на НОИ са техните ръководители. Следователно Териториалното поделение на НОИ, като държавно учреждение, което е разпоредител с бюджет, притежава процесуална правоспособност, като без значение е обстоятелството дали неговия бюджет е включен в бюджета на друго висшестоящо учреждение. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е валидно и допустимо, а по горните съображения – и правилно, поради което и следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение,