Определение № 665 от 01.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 506/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Производството е образувано по касационна жалба на „МБАЛ-Пазарджик“ АД срещу въззивно решение № 162 от 20.10.2021г. по в.гр.д. № 640 /2021 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, в която е потвърдено решение № 592 /09.07.2021 г. по гр. дело № 914 /2021 г. на Пазарджишки районен съд, с което са уважени предявените от С. Н. К. - Ч., искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 от КТ срещу жалбоподателя. В останалата част, с която е отменено решението на първоинстанционния съд и е отхвърлен предявеният от ищцата иск по чл.344, ал.1, т. 3 КТ решението не е обжалвано и е влязло в сила. На 18.11.2021 г. (след постановяване на въззивното решение) ищцата С. Н. К. - Ч. е починала и е оставила за свои наследници по закон съпруга си К. Д. Ч. и двамата си сина И. К. Ч. и Д. К. Ч., които с разпореждане № 613 /14.12.2021 г. по гр.д. № 640 /2021 г. на въззивния съд са били конституирани като страни в процеса на мястото на починалата ищца. Те не са подали отговор на въззивната жалба. С молба с вх. № 641/31.01.2022 г. процесуалният им представител е заявил от тяхно име, че те желаят делото да бъде прекратено без да сочи основание за това. Като взе предвид констатираната от въззивния съд смърт на ищцата след постановяването на въззивното решение настоящия състав приема следното: Спорните по делото субективни потестативни права, защитавани чрез искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 от КТ за отмяна на уволнението като незаконосъобразно и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението работа, са строго лични неимуществени и ненаследими права. Решението е влязло в сила в частта по предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, който е отхвърлен изцяло. Този иск е обусловен от иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. При липса на висящ спор по иск, който да е обусловен от иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, смъртта на ищеца съставлява абсолютна процесуална пречка за по-нататъшното развитие на съдебното производство както по иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ, така и по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Тези искове са недопустими. Към това може да се добави, че при отхвърлянето на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ с влязло в сила решение, не може да се достигне до хипотеза на противоречие, което да обоснове молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК съгласно приетото с т.5 от ТР № 7 /31.07.2017 г. по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени като недопустими в частта по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и касационното производство, което е образувано по касационна жалба срещу въззивното решение единствено по тези искове, следва да бъде прекратено. Воден от изложеното съдът