Определение № 2778 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1485/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ц. К. К. против определение № 42673/19.12.2025 г., постановено по адм. дело № 12051/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу мълчалив отказ на министъра на енергетиката и производството по делото е прекратено, на основание чл. 158, ал. 3 и чл. 159, т. 1 АПК. В частната жалба се твърди незаконосъобразност на обжалваното определение като постановено при неверни фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. Не се претендират разноски по делото. Ответникът – министърът на енергетиката, чрез процесуалния си представител, оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли за нейното отхвърляне като неоснователна и недоказана. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение е оставена без разглеждане жалбата на Ц. К. К. срещу мълчалив отказ на министъра на енергетиката по заявления вх. № Е-ЗДОИ-81/13.10.2025 г. и рег. № 17352785/29.10.2025 г., подадени от жалбоподателката по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът е изложил мотиви, че след като е предоставил възможност за привеждане на жалбата в съответствие с изискването за редовност по чл. 150, ал. 1, т. 8 от АПК, нередовността не е била отстранена в срок и на основание чл. 158, ал. 3 АПК същата е оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Наред с това съдът е приел жалбата за недопустима и поради наличие на основанието по чл. 159, т. 1 АПК. Посочил е, че по подаденото от Ц. К. заявление за достъп до обществена информация е изготвено писмо от министъра на енергетиката, с което заявителката е уведомена, че Министерство на енергетиката не разполага с информацията, предмет на заявлението, като същата се намира в „Булгаргаз“ ЕАД. Приемайки, че по същността си това писмо има характера на уведомление по смисъла на чл. 33 от ЗДОИ, съдът е мотивирал извод за липса на годен за обжалване индивидуален административен акт, с оглед на което е обосновал приложимост на основанието по чл. 159, т. 1 АПК. Определението на АССГ е правилно. На първо място, правилен е изводът на съда, че в случая е налице неотстраняване в срок на нередовността на жалбата по чл. 150, ал. 1, т. 8 АПК. Видно от данните по делото е, че жалбата на Ц. К. срещу мълчалив отказ по ЗДОИ е подадена до АССГ по електронен път, чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ), като текстът на самата жалба е инкорпориран в графа „Съдържание“ на електронната форма за изпращане на съобщения чрез системата. Жалбата не е подписана с квалифициран електронен подпис. При извършената проверка за редовност и допустимост на оспорването АССГ е констатирал, че в жалбата липсва положен подпис (саморъчен в оригинал или електронен) от жалбоподателката, с което не е спазено изискването на чл. 150, ал. 1, т. 8 АПК. С разпореждане № 39072/24.11.2025 г. съдът е дал указания на Ц. К. в 7-дневен срок от получаването на съобщението да подпише жалбата. Съобщение за оставяне на жалбата без движение с приложен препис от разпореждането от 24.11.2025 г. е връчено на жалбоподателката на 01.12.2025 г. на посочения от нея адрес за кореспонденция в молбата й за отстраняване на нередовности от 20.11.2025 г. (лист 64 от делото). Връчването е станало по реда на чл. 46 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК – чрез пълнолетно лице на адреса, със задължение да предаде призовката на адресата. Получаването на съобщението от лицето, чрез което е станало връчването, е удостоверено с полагане на подпис и две имена. С получаването на съобщението от това лице се смята, че връчването е извършено на адресата – чл. 46, ал. 4 ГПК. В рамките на посочения срок указанието на съда не е изпълнено – жалбата не е представена в оригинал с положен саморъчен подпис на подателя, нито е изпратена по електронен път, надлежно подписана с квалифициран електронен подпис. В частната си жалба Ц. К. твърди, че с молба от 20.11.2025 г., подадена чрез ССЕВ, ведно с приложено платежно нареждане за платена държавна такса, е отстранила нередовностите по жалбата си, индивидуализирана като такава срещу мълчалив отказ на министъра на енергетиката по заявления вх. № Е-ЗДОИ-81/13.10.2025 г. и рег. № 17352785/29.10.2025 г. С въпросната молба са изпълнени указанията на съда, дадени с разпореждане № 38458 от 19.11.2025 г. Последното не съдържа диспозитив, с който съдът указва на жалбоподателката да подпише своята жалба, макар липсата на този реквизит да е обсъден в мотивите на това разпореждане. Изрично указание за подписване на жалбата в съответствие с изискването на чл. 150, ал. 1, т. 8 от АПК е дадено с разпореждане № 39072 от 24.11.2025 г., за изпълнението на което жалбоподателката не е представила никакви доказателства. При така установените факти, правилен е изводът на съда, че нередовността по чл. 150, ал. 1, т. 8 АПК не е била отстранена в срок. В тази връзка следва да се посочи, че подаването по електронен път на сканирано копие на саморъчно подписана жалба не отговаря на изискването за подписване от лицето, което подава жалбата. За да е налице надлежно подписване на сезиращ съда документ, подаден по електронен път, в това число и чрез ССЕВ, същият следва да бъде подписан с квалифициран електронен подпис. Притежаването на регистрация в ССЕВ не е тъждествено на подписване с валиден КЕП на изпращаните през тази система документи и съобщения. С оглед на това, правилно АССГ е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото на основание чл. 158, ал. 3 АПК. Правилен е и крайният извод на съда за липса на годен за обжалване индивидуален административен акт. Съдът вярно е посочил, че писмо рег. № Е-ЗДОИ-81/11.11.2025 г. на министъра на енергетиката не носи белезите на такъв, но съществено в случая е, че уведомлението не е предмет на жалбата на Ц. К., а мълчалив отказ на министъра на енергетиката по искането й, отправено по реда на ЗДОИ. При предоставената й възможност за обосноваване на правен интерес от оспорването жалбоподателката изрично заявява, че оспорва мълчалив отказ на министъра на енергетиката по заявления вх. № Е-ЗДОИ-81/13.10.2025 г. и рег. № 17352785/29.10.2025 година. По това искане с уведомлението по чл. 33 ЗДОИ министърът на енергетиката е отговорил, че търсената информация по т. 5 от заявлението не е създадена и не се съхранява в Министерство на енергетиката. Съответно за министъра на енергетиката, в качеството на задължен субект не стои задължение да издаде индивидуален административен акт с търсената информация след като такава не се съхранява и не се създава в ръководеното от него министерство. При липсата на задължение за произнасяне от сезирания орган, липсва и основание за формиране на мълчалив отказ, от което следва извод за недопустимост на оспорването по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК, както правилно е приел първоинстанционният съд. По изложените съображения оспореното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,