Решение № 1017 от 28.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 920/2011 г.

Решение № 1017 от 28.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 920/2011 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба подадена от Злата Петкова Стоицева от гр. Бухово, обл. Софийска, ж. к. "Бухово", бл. 2а, вх. А, ет. 3, ап. 16, срещу заповед № РД 46-558 от 25.11.2010 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отказано право на обезщетение по заявление № 94-705 от 8.02.2008 г. по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, като наследник на Мавроди Чанков. С жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. По съображенията изложени в жалбата се прави искане, обжалваната заповед да бъде отменена. Ответника - министъра на земеделието и храните, редовно призован, не се представлява. По делото е представена писмена защита чрез процесуален представител юрк. Караиванова в която са изложени доводи за неоснователност на жалбата. Настоящият състав счете, че жалбата процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Настоящият жалбоподател Злата Петкова Стоицева, като наследник на Мавроди Чанков Мавродиев е подала заявление до министъра на земеделието и храните за признаване на правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ за земите на наследодателя й, послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция. Със заповед № РД 46-558 от 25.11.2010 г. на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, чл. 19а, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ, във връзка с протокол № 108/14.10.2010 г. на комисия по чл. 19а, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, Министърът на земеделието и храните е отказал правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ на наследниците на Мавроди Чанков, по подаденото заявление № 94-705 от 8.02.2008 г. на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. При постановяването на отказа е изложил мотиви изведени в съответствие с приложените доказателства. В хода на административното производство е установено несъответствие в имената на Мавроди Чанков посочени по заявлението на настоящия жалбоподател Злата Петкова Стоицева, като наследник на бежанеца. Към заявлението са представени архивни документи от досие № 4074, АЕ 84, опис 12 на фонд 719к на ЦДА на името на Мавроди Чанков и удостоверение за идентичност № 42/28.07.2009 г. За изясняване идентичността на лицето - собственик по архивни документи с лицето наследодател по удостоверение за наследници, с писмо изх. № 07-817/17.11.2009 г. от кмета на община Ивайловград са поискани допълнителни документи и в отговор на което са удостоверения за наследници, актове за смърт, извадки от регистрите на населението на с. Кобилино с данни за семейството на Паско Мавродиев Чанков и едно удостоверение за идентичност на лице с различни имена, а именно - Маври Чанков Мавродиев и Мавроди Чанков Мавродиев. В обжалваната заповед, предмет на настоящото дело са изложени мотиви по отношение на констатирани несъответствия в данните по архивните документи на бежанеца и тези по представеното удостоверение за наследници, поради което решаващият орган е извел извод, че по отношение на Маври Чанков Мавродиев и Мавроди Чанков Мавродиев не може да се направи извод за, че се касае за едно и също лице. В чл. 19а, ал. 2, т. 6 от ППЗСПЗЗ законодателят е въвел изискване за представяне на удостоверение за наследници, ведно с останалите писмени доказателства. Удостоверението за наследници е предназначено да установи наследниците по закон на конкретно лице, а оттук и кръга на лицата, които могат да се ползват съгласно българското наследствено право от имуществени, лични, обществени и други отношения, принадлежащи на починалия техен наследодател. По представеното удостоверение за наследници по преписка № 94 -705/08.02.2008 г. със заявител Злата Петкова Стоицева и данните в съдържащи се в архивните документи е установено, че съществено се различават. В архивния документ "Декларация за изселване на Мавроди Чанков, попълнен през 1928 г. е посочена съпруга Мария Мавродиева, а в смъртния акт на Маври Чанков Мавродиев е записано, че той умира като вдовец през 1952 г. и е бил женен Мария Мавродиева Чанкова. Но съгласно удостоверението за наследници на Мавроди Чанков Мавродиев, като наследници са посочени Вълка Мавродиева Чанкова - съпруга и Паско Мавродиев Чанков - син, роден 1907 г. В представеното удостоверение за наследници на Вълка Мавродиева Чанкова са записани като нейни наследници Мавроди Чанков Мавродиев - съпруг и Паско Мавродиев Чанков - син. В представения акт за смърт на Вълка Димова Иванова/ по мъж Мавродиева Чанкова/ - починала през 1938 г. се сочи, че с Мавроди Чанков Мавродиев е притежавала 18 години брачен живот до смъртта си. При тези данни е направен извод, че бракът е бил сключен към 1920 г. и е продължил до нейната смърт през 1938 г. След като в приложената по делото на л. 20-22 "Декларация за изселване", бежанеца Мавроди Чанков Мавродиев е записал в архивния документ, че съпругата му е Мария Мавродиева е налице несъответствие от което не може да се направи извод, че се касае за едно и също лице. Наред с така събраните писмени доказателства, на жалбоподателя е предоставена възможността, предвидена с разпоредбите на чл. 192, ал. 1 ГПК, да се изиска справка от Държавния архив на Гърция, касаеща лицето Маври Чанков Мавродиев относно удостоверяване на обстоятелствата от значение на правния спор. В отговор с изх. № КО-27-1287/18.09.2014 г. на Посолство - Атина се сочи, че в Държавния архив на Гърция не се съхраняват документи по гражданско състояние. При тези констатирани разлики и предвид факта, че удостоверението за наследници се издава въз основа на данни от регистъра на населението в съответната общинска администрация, който е единствения източник на достоверна информация относно гражданското състояние на лицата, административният орган е приел, че не може да се установи по безспорен начин, че данните се отнасят за едни и същи лица, а оттук - че заявителят в качеството си на наследник по удостоверенията за наследници, имат правото да черпят права от патримониума на бежанеца. При тези данни липсват законоустановените предпоставки за признаване право на обезщетение и отказът на Министъра на земеделието и храните се явява законосъобразен. При служебната проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият състав констатира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма, съответства на материалноправните разпоредби и на целта на закона и при постановяването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед всичко изложено, жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,