Определение № 120 от 08.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4338/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. По делото е постановено определение № 60176 от 19.11.2021 г., с което е оставена без разглеждане молбата на С. П. Г. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, на решение № 109 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 337/2020 г. на ВКС, ІІ г. о., производството по делото е прекратено и С. П. Г. е осъден да заплати на всеки един от ответниците по молбата - Р. Г. Ч., В. И. Ч., Д. И. Ч. и М. И. Ч., сума в размер на 400 лв., представляваща разноски за адвокат за настоящото производство. Настоящият съд е сезиран с молба на С. Г. по чл. 248 ГПК, инкорпорирана в частна жалба вх. № 69410/7.12.2021 г., срещу присъдените с визираното по-горе определение разноски. Молителят счита, че общо присъденият размер от 1 600 лв. е завишен, тъй като не отговаря на обема и съдържанието на извършената защита, която в случая е осъществена за всички ответници от един и същ процесуален представител. Насрещните страни считат молбата за неоснователна. Настоящият съд намира, че молбата е процесуално допустима, но неоснователна. Съображенията му за това са следните: Съгласно чл. 9, ал. 4, изр. първо от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на молба за отмяна на влязло в сила решение, без процесуално представителство, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв. По аналогия, разпоредбата следва да намери приложение и по отношение изготвяне на отговор на молба за отмяна на влязло в сила определение, без процесуално представителство, каквато е настоящата хипотеза. Същевременно чл. 2, ал. 5 от наредбата урежда, че възнагражденията за оказаната от адвоката правна помощ се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно. По силата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, ако последното е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая, като отчита, че се иска отмяна на съдебно решение, постановено по субективно съединени искове за собственост срещу четирима ответници, всеки от които е сключил отделен договор за правна защита и съдействие за производството по отмяна и е заплатил по него възнаграждение в размер на 400 лв., като пълномощникът на ответниците е депозирал подробен и аргументиран отговор на молбата по чл. 303, ал. 1ГПК, и същевременно съобразявайки общата цена на исковете (4 325.11 лв.) и визираните по-горе разпоредби на наредбата, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на присъдените от него разноски. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,