Определение № 5577 от 02.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4658/2025 г.

Производството е по чл.309 ал.1 ГПК. Образувано по искане за спиране на изпълнението на влязлото в сила въззивно решение № 789/ 09.06.2025 г. по гр.д.№ 1167/ 2025 г. на Софийски апелативен съд, съдържащо се в подадена молба от А. П. Г. – Б., Е. Н. Б., лично и като законни представители на детето К. Е. Б., за отмяна на това влязло в сила решение /вх.№ 52096/ 01.12.2025 г., ВКС/. С него е потвърдено решение № 833/ 11.02.2025 г. по гр.д.№ 12135/ 2021 г. на Софийския градски съд /поправено с решение № 836 от 12.02.2025 г./ и по този начин е признато за установено по иск с правна квалификация чл.62 ал.5 изр.1 СК, предявен от Г. Л. Г. против А. П. Г.-Б., Е. Н. Б. и К. Е. Б., че детето К., родено на *, не е заченато и не произхожда от Е. Н. Б., признато е за установено на основание чл.62 ал.5 изр.2 СК, че детето е заченато и произхожда от Г. Л. Г., постановено е детето да носи имената К. Г. Г., упражняването на родителските права е предоставено на майката А. П. Г.-Б., определен е режим на лични отношения на бащата Г. Л. Г., който е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 400 лв, считано от влизане в сила на решението. Молителите твърдят наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303 ал.1 т.5 ГПК искат спирането на изпълнението му, „… доколкото решението съдържа изпълняеми части /вписване на произхода, издръжка и пр./“. Съдът намира искането за неоснователно. Съгласно чл.309 ал. 1 ГПК молбата за отмяна не спира изпълнението на решението, чиято отмяна се иска, но по искане на страната съдът може да постанови такова спиране при условията на чл.282 ал.2 - 6 ГПК. В чл.282 ГПК законодателят е предвидил ред за защита срещу подлежащи на принудително изпълнение съдебни решения, т. е. такива, които се ползват с изпълнителна сила и чиито диспозитив представлява изпълнително основание. С такава сила се ползват осъдителните въззивни решения, но не и решенията, постановени по установителни или конститутивни искове. Спирането на изпълнението по реда на чл. 282 ГПК е специфична мярка на обезпечение, приложима единствено по отношение на съдебните решения, които се ползват с изпълнителна сила, не и за решенията, постановени по установителни и конститутивни искове, които нямат такава сила и не подлежат на изпълнение /определение № 60243/ 13.09.2021 г. по гр.д.№ 3492/ 2021 г., III г.о., определение № 60304/ 25.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 3114/ 2021 г., III г.о., определение № 3789/ 23.07.2025 г. по гр.д.№ 2798 /2025 г., IV г.о. и др./. Въззивното решение, чиято отмяна се иска, е постановено по установителни искове, затова същото не подлежи на принудително изпълнение и не е от категорията решения, които попадат в обхвата на приложение на чл.282 ГПК. Единственият осъдителен диспозитив в това решение касае задълженията за издръжка на ищеца Г. Л. Г. по отношение на детето К., но Г. не е подал молба за отмяна, а молителите нямат интерес да искат отмяна на акт, с който е осъдено друго лице. Видно от изложеното искането за спиране на изпълнението въз основа на разпоредбата на чл.309 ал.1 ГПК е неоснователно, поради което съдът