Определение № 329 от 25.07.2025 г. на ВКС по н. д. № 667/2025 г.

Пред Районен съд Бургас е било образувано АНД № 1580 по описа за 2025г., по подадена от „Т. Б.“ Е. жалба против НП № 7700997 – F739013 / 21.05.2024 г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, с което за допуснато от дружеството нарушение на чл.179 от ЗДДС, а именно - като регистрирано ( от 22.08.2022 г.) по ЗДДС лице, което е длъжно да подава справка – декларация по ЗДДС, не е подало такава в предвидените срокове, установени в чл.125, ал.5 от ЗДДС, а именно до 14 число на месеца следващ данъчния период, за който се отнася ( т.е. до 14.08.2023 г.) - за данъчен период м. юли 2023 г., му е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС. С Определение № 1131/12.05. 2025 г. съдията - докладчик от РС Бургас, прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на РС Пловдив. Мотивирал преценката си, че именно РС Пловдив следва да разгледа подадената жалба, като се позовал на разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗАНН, съгласно която компетентен е съдът, „в района на който е извършено или довършено нарушението“, а последното обстоятелство извел от констатацията, отразена в справката за актуално състояние на дружеството ( без да е посочена датата, към която е отразено актуалното състояние - 12.05.2025 г. – бел. ВКС), че седалището и адресът на управление на дружеството - жалбоподател е в [населено място]. В образуваното АНД № 2746 по описа за 2025г. в РС Пловдив, съдията докладчик, от своя страна счел, че компетентен да разгледа подадената от дружеството „Т. –Б.“ Е. жалба е РС Бургас и прекратил производството, като повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. За да приеме, че делото е подсъдно именно на РС Бургас, съдията докладчик от РС Пловдив е посочил, че меродавни за преценката по см. на чл.59, ал.1 от ЗАНН са седалището и адресът на управление на дружеството към момента на извършване на административното нарушение. Позовал се на данните от справката в търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ, съгласно които към месец август 2023 г. седалището и адресът на управление на процесното дружество са в [населено място], който адрес е вписан и в АУАН, съставен от инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас. Върховният касационен съд, ІІІ н.о., като обсъди данните по делото намира следното: Принципно положение е, че делото е подсъдно на районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението ( чл.59, ал.1 от ЗАНН ), като преценката дали делото му е подсъдно съдът извършва съобразно обстоятелствената част на наказателното постановление. В случая, от описанието на констатираното нарушение безспорно се изяснява, че същото е осъществено чрез неподаване на дължимата справка декларация по ЗДДС и мястото на извършването му е там, където следва да бъде извършено съответното действие - подаване на СД по ЗДДС. Мястото на подаване на СД е ясно регламентирано в специалното законодателство. Съгласно чл.99, ал.1 от ДОПК, СД по ЗДДС се подават в компетентната териториална дирекция, а съгласно чл.8, ал.1, т.3 от същия кодекс „Компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е :….3. териториалната дирекция по седалището на местните юридически лица;“. Меродавна за преценката на компетентния съд, както напълно вярно е констатирал съдията - докладчик от РС Пловдив е регистрацията на седалището и адресът на управление към момента на извършване на нарушението. Към м. август 2023 г. дружеството е било с адресна регистрация – по седалище и управление в [населено място], което определя РС Бургас като местнокомпетентния по см. на чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, който да разгледа жалбата против издаденото от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас НП № 7700997 – F739013 / 21.05.2024 г. Ето защо и по изложените съображения настоящият състав на ВКС намира, че делото е подсъдно на РС Бургас, където е било първоначално образувано и където следва да бъде изпратено за разглеждане. Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 44 от НПК, ВКС, ІІІ н.о.