Определение № 2455 от 01.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11465/2023 г.

Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу определение № 105 от 4.10.2023 г. по адм.д. № 324/2023 г. по описа на Административен съд Русе, с което е спряно производството по КАНД № 324/2023 г. на Административен съд - Русе до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023г. по КАНД № 997/2022г. на Административен съд - Хасково. Счита определението за неправилно. Излага доводи, че фактическата констатация, че и в двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС не е достатъчна, трябва да се изследват и всички други релевантни факти по делото. Административен съд Русе не е обсъдил връзката между двете дела, отчитайки особеностите на съответните нарушения, оспорените актове и т.н. Спорният въпрос пред Административен съд Хасково по КАНД № 997/2022 г., повод за образуване на преюдициално дело С-61/2023 г. е, че националният съд е изправен пред невъзможността да извърши преценка съразмерно ли е предвидено в закона наказание за осъщественото нарушение по установяване размера и заплащане на TOЛ такса и да отчете различните характеристики, като например изцяло или частично не е заплатена дължимата такса. Доколкото наложената имуществена санкция на дружеството-касатор по КАНД № 997/2022 г. на АС - Хасково е за частично незаплатена TOЛ такса, тъй като за ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената, а спорът по настоящото дело е изцяло незаплатена такса, то налице е различна фактическа обстановка. Ответната страна "Формула 2" ЕООД е представила писмено възражение. Счита, че жалбата е неоснователна, претендира разноски. Административен съд Русе за да спре производството по делото е изложил, че по преюдициално запитване отправено от Административен съд - Хасково на 07.02.2023 г. в рамките на к.а.н.д. № 997 /2022 г. по описа на този съд, със сходен на настоящото дело предмет, в Съда на ЕС е образувано дело С-61/23. Приел, че неговият отговор има значение и за решаването на настоящия правен спор, тъй като с електронен фиш №8504652663, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура", на „Формула 2" ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 2500 лева, за нарушение по чл.179, ал.3а и на основание чл. 187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, изразяващо се в управление на товарен автомобил в обхвата на платената пътна мрежа без да е била изцяло заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, като в същото време е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 750 лева. С определение № 2261 от 27.02.2024 г. по адм.д. № 1558/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав, е отменено определение №12149/07.12.2023 г., постановено по адм. дело №11465/2023 г. по описа на Върховния административен съд/, Седмо отделение, с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу Определение №105 от 04.10.2023 г. по КАНД №324/2023 г. по описа на Административен съд/АС/ – Русе и е прекратено производството по делото. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Разгледата по същество частната жалба е неоснователна. С електронен фиш №8504652663, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура", на „Формула 2" ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 2500 лева, на основание чл. 187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП, изразяващо се в управление на товарен автомобил в обхвата на платената пътна мрежа без да е била изцяло заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, като в същото време е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 750 лева. Правилно е прието от административния съд, че преюдициалният въпрос, формулиран в определението на АС - Хасково, „Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/Е01 на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби приети по тази директива, не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса" има значение и за решаването на настоящия правен спор Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Като е достигнал до същите правни изводи, а и при липсата на сочените в частната жалба пороци, Административен съд - Русе е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Обжалваното определение на АС - Русе е за спиране на съдебното производство по чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК, като с този акт не се решава спорът по същество, поради което по искането за разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва производството. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК със съдебния акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Цитираната разпоредба се отнася до съдебни актове - решения или определения, с които спорът се разрешава по същество Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение