Определение № 3081 от 10.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1508/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение № 966 от 26.02.2026 год. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 7029 от 18.12.2024 год. по в. гр. д. № 6704/2023 год. на Софийски градски съд по подадената срещу него касационна жалба от Г. Д. С., чрез адв. Хр. Р.. При този изход на делото и при условията на чл. 81 ГПК на ответниците по жалбата И. Д. В., М. Н. Г. и Г. Л. Г. са им присъдени разноски за защитата им в касационното производство, като касаторът е осъден да им заплати общо сумата в размер на 1 150.41 евро. С молба вх. № 6074 от 24.03.2026 год. ответниците по жалбата са поискали да бъде изменено горното определение на ВКС в частта за разноските, като им бъдат присъдени пълните размери на направените и своевременно заявени разноски за адвокатско възнаграждение. Изложени са съображения относно липсата на възражение от другата страна за прекомерност на направените от тях разноски, несъобразяване с действителния обем и съдържание на извършената адвокатска дейност за всеки един от тримата ответници, с оглед фактическата и правна сложност на делото, като считат да е без значение, че същата е обективирана в един общ документ. Според молителите не е без значение за отговорността за разноски в пълен обем и това, че в постановеното определение касационната инстанция е възприела изцяло изложените от тях доводи за недопускане на касационното обжалване, както и сочената от тях съдебна практика, т. е. не е налице формално представяне на становище по жалбата. Позовават се и на разпоредбите на Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Препис от молбата по чл. 248 ГПК е връчен на жалбоподателя, който в предоставения му срок не е изразил становище по нея. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като разгледа подадената молба въз основа доводите в нея намира следното: Молителите са ответници по подадената от Г. Д. С. касационна жалба срещу въззивното решение. В представения от тях общ отговор те са поискали присъждане на направените разноски, като са приложили доказателства – сключени три договора за правна защита и съдействие с адв. И. Г., като във всеки от тях е удостоверено плащането на уговореното възнаграждение с него в размер на по 1 500 лв. За да определи едно общо възнаграждение като разноски за защитата на ответниците в касационното производство, настоящият състав на касационния съд е изложил съображения, които поддържа и сега. Позовал се е и на съдебна практика, която споделя. Следователно, в определението по чл. 288 ГПК е налице произнасяне по искането за присъждане на разноски съобразно изхода на това производство в полза на ответниците. Подадената молба на същите е за изменение на това определение в частта на присъдените им разноски, като искането им е за присъждане на размера съобразно тяхното твърдение за осъществяването им – на всеки един от тримата да се присъди по 750 евро, или общо 2 250 евро, т. е. да се присъди разликата до тази претендирана обща сума. Молбата следва да се остави без разглеждане, като недопустима, съобразявайки разясненията в т. т. 8 и 9 от ТР № 6 от 6.11.2013 год. по т. д. № 6/2012 год. на ВКС, ОСГТК по тълкуване на разпоредбата на чл. 80 ГПК, съгласно която страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските, по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК - чл. 80, изр. 2 ГПК. Разпоредбата установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, липсата на която води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение в произнасянето. По делото липсва представен списък на разноските от страна на ответниците – нито в отделен документ, нито такъв, инкорпориран в самия отговор. Това обосновава извод за недопустимост на молбата им за изменение на определението в частта за присъдените разноски по делото. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение