Решение № 4946 от 08.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5743/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена чрез процесуалния му представител гл. юрк. В. Табакова, срещу решение № 10247/24.03.2025 г., постановено по адм. дело № 11614/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против Решение № ППН-01-1025/2023 от 28.10.2024 г. на Комисията за защита на личните данни. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените доводи и възражения се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Я. Л. Н. като неоснователна и недоказана по отношение на министъра на вътрешните работи. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Конкретни съображения излага в писмено становище по делото. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от касационния жалбоподател разноски. Ответникът – Я. Л. Н., не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на министъра на вътрешните работи против Решение № ППН-01-1025/2023 от 28.10.2024 г. на КЗЛД и е присъдил разноски в тежест на администрацията, към която принадлежи органът жалбоподател. В оспорения пред АССГ административен акт, постановен в производство по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), КЗЛД е приела, че е сезирана с жалба от Я. Л. Н., в която е обективирано оплакване за непредоставен пълен достъп до исканата от него информация и данни съгласно негова молба вх. № 812105-17/01.09.2023 г. по описа на Министерство на вътрешните работи (МВР). КЗЛД е очертала предмета на заведения пред нея спор като такъв относно законосъобразното упражняване на правото по член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“ или „Регламента“. Приемайки, че подадената от Я. Л. Н. молба вх. № 812105-17/01.09.2023 г. несъмнено има за предмет и информация, която попада в приложното поле на Регламент (ЕС) 2016/679, и по-специално такава, свързана с обработването на негови лични данни в контекста на административнонаказателната дейност на МВР - КАТ (издадени наказателни постановления и електронни фишове), КЗЛД е изследвала въпроса за наличие или липса на нарушение от страна на сезирания администратор на лични данни (министъра на вътрешните работи) във връзка с правото на достъп на заявителя до информацията по чл. 15, параграф 1, букви а), в) и г) от Регламента по отношение на обработваните в МВР негови лични данни в контекста на издадени наказателни постановления и електронни фишове. Въз основа на констатацията, че решение № 328605-153/13.10.2023 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, издадено в отговор на молбата на Я. Л. Н., не съдържа информация досежно обработване на лични данни на заявителя, свързани с наказателни постановления и електронни фишове, КЗЛД е достигнала до извода за извършено нарушение на правото му на достъп до информация по чл. 15, параграф 1, букви а), в) и г) от Регламент (ЕС) 2016/679. С оглед на това е обявила жалбата на Я. Л. Н. за основателна (т. 1 от Решението на КЗЛД) и същевременно, преценявайки, че в случая е необходимо да приложи и мярката по чл. 58, параграф 2, буква в) от Регламента, е разпоредила на администратора на лични данни да предостави на заявителя информацията по чл. 15, параграф 1, букви а), в) и г) от Регламент (ЕС) 2016/679 (т. 2 от Решението на КЗЛД). В обжалваното пред настоящия касационен състав решение първоинстанционният съд е възприел изцяло фактическите констатации и правни съображения, залегнали в решението на КЗЛД. Въз основа на извършената проверка за законосъобразност на административния акт, съдът е обосновал крайния извод за липса на основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК. По отношение на преценката за съответствие на акта с материалноправните разпоредби, АССГ е подкрепил становището на КЗЛД, че в случая спорът е за нарушено право по ГЛАВА III Права на субекта на данни от Регламент (ЕС) 2016/679, а именно – чл. 15, параграф 1 от него. В тази връзка мотивите и правният анализ на съда, подобно на тези на КЗЛС, са фокусирани изцяло върху възприетото като нарушено право на достъп на заявителя по чл. 15, параграф 1 от Регламента. Що се касае до правото на достъп до данни и информация, регламентирано в Глава осма, Раздел II от ЗЗЛД, и КЗЛД, и АССГ поддържат, че същото не е предмет на оспорване от заявителя, тъй като то вече е удовлетворено с издадения административен акт – решение № 328605-153/13.10.2023 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР. Както е посочено в първоинстанционния съдебен акт, съдържанието на цялостното решение (има се предвид решение № 328605-153/13.10.2023 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР) е ориентирано към заявлението на Я. Л. Н. в частта, с която се иска достъп по Глава осма от ЗЗЛД (достъп до информация за обработваните в МВР лични данни на лицето за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване). Именно поради това КЗЛД е приела, а АССГ е потвърдил, че предмет на образуваното по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД административно производство е само произнасянето на администратора на лични данни, или по-скоро липсата на такова по заявения от Н. достъп по чл. 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Прието е, че по този начин е нарушено правото на заявителя да получи информация за обстоятелствата, визирани в букви а), в) и г) от посочената разпоредба, свързани с обработването на негови лични данни от администратора на основание на този Регламент. Решението на АССГ е неправилно. Постановено е при неправилна преценка на фактите и обстоятелствата по случая, довела да неправилно приложение на материалния закон. Най-напред следва да се посочи, че от текста и структурата на молба вх. № 812105-17/01.09.2023 г., подадена от Я. Л. Н., по никакъв начин не може да се направи извод, че със същата заявителят е упражнил правото си на достъп по чл. 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Напротив, изрично цитираните в заявлението нормативни разпоредби са тези на чл. 54 и чл. 55 от ЗЗЛД относно правото на достъп до лични данни и информация за тяхното обработване, когато същите се обработват за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. Само по себе си, споменаването в заявлението и на Регламент (ЕС) 2016/679, и то с абревиатурата „ОРЗД“, в контекста на посочените разпоредби на чл. 54 и чл. 55 от ЗЗЛД, и без позоваването на конкретни разпоредби от този Регламент, нито на каквито и да било други обстоятелства и съображения, обуславящи неговото приложение, не може да обоснове извод за надлежно упражнено право по смисъла на 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съгласно чл. 37в, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД заявлението, чрез което субектът на данни упражнява правата си по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, следва да съдържа описание на искането. То трябва да е достатъчно ясно, точно и разбираемо, за да бъде възможно за администратора на лични данни да предприеме необходимите и подходящи мерки с оглед изпълнение на насрещното на правото на субекта на данни задължение за предоставяне на съответната информация и/или достъп до данни. В настоящия случай липсва конкретно и надлежно оформено волеизявление на заявителя за упражняване на правото му по чл. 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 по отношение на обработваните за него лични данни в МВР, извън тези, събрани и обработвани за целите по чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД. Видно от съдържанието на молбата и издадения във връзка с нея отговор, обективиран в решение № 328605-153/13.10.2023 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, същата касае единствено искане за предоставяне на информация за лични данни на основание чл. 55, ал. 1, във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 3 - 5 и ал. 2, т. 1 - 3 от ЗЗЛД. Исканата информация е предоставена изцяло с постановеното решение № 328605-153/13.10.2023 г. – обстоятелство, което е прието за безспорно както в производството пред КЗЛД, така и в това пред АССГ. На следващо място, следва да се отбележи, че в жалбата си до КЗЛД Я. Л. Н., от една страна, заявява, че с решение № 328605-153/13.10.2023 г. са описани изчерпателно личните му данни, които се обработват, и е предоставен исканият до тях достъп, и от друга страна, твърди, че предоставената му информация е грешна, както и че с решението е „прикрита поисканата информация и е извършено нарушение на действащото законодателство“. Не се сочи в какво точно се състои неточността, неверността на предоставената информация, нито каква част от поисканата информация не е била предоставена, съответно е била „прикрита“. Не е конкретизирано твърдяното нарушение на действащото законодателство. Жалбоподателят Н. единствено заявява, че МВР обработва и други негови лични данни, свързани с издадени по отношение на него електронни фишове, наказателни постановления и други фишове. Както бе посочено по-горе, доколкото в молба вх. № 812105-17/01.09.2023 г. не се съдържа волеизявление за предоставяне на информация и достъп до лични данни, различни от обработваните за целите по чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД, то оплакването за непредоставянето на такива други данни, в частност относно издадени наказателни постановления и електронни фишове по Закона за движението по пътищата, е изцяло лишено от основание. След като липсва искане до администратора на лични данни в този смисъл, необосновано от фактическа и правна страна е заключението на КЗЛД, потвърдено от АССГ, че за администратора е възникнало задължение да предостави на заявителя информация за тези други данни, респективно – че непредоставянето й съставлява извършено от него нарушение на правото на субекта на данни по чл. 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Липсата на извършено нарушение обуславя неоснователност и на приетото в т. 2 от диспозитива на Решението на КЗЛД разпореждане до администратора на лични данни да изпълни искането на субекта на данни, изразяващо се в предоставянето на информацията по член 15, параграф 1, букви а), в) и г) от Регламент (ЕС) 2016/679. За пълнота на изложението следва да се посочи, че неясният и бланкетен характер на жалбата на Н. до КЗЛД е бил отчетен от същата, видно от изпратеното му уведомление за образуване на административно производство по неговата жалба, в което Комисията, наред с останалите задължителни за процедурата указания, е отправила и такова за конкретизиране и мотивиране със съответни доказателства на твърденията за непълнота на съдържащата се в решение № 328605-153/13.10.2023 г. информация. По така даденото указание не е постъпил отговор от страна на Я. Л. Н.. Това обстоятелство обаче не е било взето предвид от КЗЛД, която вместо да съобрази пасивното поведение на жалбоподателя в контекста на процедурните правила, разписани в чл. 28, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 3 и ал. 4 от Правилника за дейността на КЗЛД и на нейната администрация, се е произнесла с решение по същество, с което на практика е допълнила и разширила предмета на искането, отправено от Я. Л. Н. до администратора на лични данни. По този начин КЗЛД е постановила незаконосъобразен административен акт, несъобразен с фактите и доказателствата по преписката и приложимия материален закон. От своя страна, като е приел Решението на КЗЛД за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, административният съд е постановил съдебен акт при наличие на релевираното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Следва решението на АССГ да се отмени, при което да се постанови ново решение по съществото на спора, с което оспореното пред първоинстанционния съд Решение № ППН-01-1025/2023 от 28.10.2024 г. на КЗЛД бъде отменено като незаконосъобразно, а жалба вх. № ППН-01-1025/21.11.2023 г. по описа на КЗЛД, подадена от Я. Л. Н. срещу министъра на вътрешните работи – отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото следва да се уважи заявеното в срок искане на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете инстанции, като в полза на МВР бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро (200 лева) за всяка инстанция, или общо 204,52 евро (400 лева), платими от КЗЛД, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на разноските, доколкото същите са определени в нормативно установения минимален размер. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение