Решение № 399 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11521/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. М. Е. от гр. Бургас, против Определение №7908 от 19.09.2025 г. по адм.д. №1465/2025 г. на Административен съд - Бургас, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на Е. срещу неоснователно бездействие на Агенция „Пътна инфраструктура“ да предприеме необходимите действия по обезопасяване и поддържане на път III-801, км 14+480, в участъка между селата Бузяковци и Белица. Частният жалбоподател счита определението е неправилно, тъй като съдът неправилно е приел, че за него не е налице правен интерес от търсената защита. Излага, че той и неговите малолетни деца са редовни ползватели на този път, тъй като има личен режим с децата си и му се налага да пътува по този път всеки първи и трети петък, както и всяка първа и трета неделя от месеца. Ответникът - Агенция „Пътна инфраструктура“,, не изразява становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. Производството пред Административния съд - Бургас е образувано по искане на А. М. Е. да бъде осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ да предприеме необходимите действия по обезопасяване и поддържане на път III-801, км 14+480, в участъка между селата Бузяковци и Белица. Съдът е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от търсената защита, доколкото изпълнението на поисканите от него фактическия действия не рефлектира в неговата правна сфера. Приел е още, че дейностите по управление на пътищата са свързани с извършването на други фактически и правни действия по планиране, финансиране, възлагане и т.н. и в този смисъл действието не е директно изпълнимо. По изложените съображения е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Защитата срещу неоснователни бездействия не е производство по оспорване на индивидуален административен акт, а исково производство, поради което съдът не е сезиран с жалба, а с искане. Съдът правилно е посочил, че разпоредбата на чл. 256, ал. 1 и 2 АПК съдържа две различни хипотези за защита срещу неоснователно бездействие. Алинея 1 визира бездействие на органа по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а алинея 2 - неизвършване на фактически действия, които органът е длъжен да извърши по силата на закона. Предмет на защитата по чл. 256 АПК е задължението на административния орган да извърши дължими по закон действия, т. е. действия по изпълнение на своите законни правомощия. В този случай на задължението на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, следва да съответства регламентирано от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административни орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Правната възможност на гражданите и организациите за защита по реда на чл. 256 АПК е създадена и се отнася само за случаите, когато те са извън производството по издаване на индивидуален или общ административен акт. Производството за защита от неоснователни бездействия е регламентирано в глава петнадесета, раздел втори от АПК. В него ищецът следва да докаже фактите, от които твърди, че възниква задължението, а административният орган - че тези факти не са се осъществили или че са настъпили правопогасяващи, правоотлагащи или правоизключващи задължението за фактическо действие факти. Доколкото производството е исково, с решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това, или отхвърля искането. Целта на искането по чл. 256 АПК е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника съществува неудовлетворено притезание и органът да бъде осъден да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва. Предмет на осъждането по чл. 256 АПК е правото на лицето да изисква конкретни фактически действия от административен орган. Правният интерес от търсената съдебна защита е предпоставка за допустимост на иска, но интересът е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемото притезание срещу административния орган, който не е изпълнил задължението си. Дали твърдяното субективно право съществува и дали е изискуемо е въпрос на спора по същество, поради това съществуването на правния интерес се установява със съдебното решение, както при всеки осъдителен иск. В случая първоинстанционният съд е следвало да разгледа искането по същество, доколкото в искането си частният жалбоподател твърди, че Агенция „Пътна инфраструктура“ има задължение да извършва действия по обезопасяване и поддържане на републиканските пътища, включително и на път III-801, км 14+480, в участъка между селата Бузяковци и Белица. Твърди, че това действие ще се отрази благоприятно в неговата правна сфера, тъй като предвид определения от съда личен режим с децата му, той и неговите малолетни деца са редовни ползватели на този път, защото им се налага да пътуват по него всеки първи и трети петък, както и всяка първа и трета неделя от месеца. Предвид изложеното, обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото - върнато на административния съд за ново произнасяне по искането на А. М. Е. да бъде осъдена Агенция “Пътна инфраструктура“ да предприеме необходимите действия по обезопасяване и поддържане на път III-801, км 14+480, в участъка между селата Бузяковци и Белица. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд